Как изкуственият интелект и 3D технологиите революционизират дигиталните табели

Цифровите екрани се развиват благодарение на LED, OLED и изкуствения интелект. Освен стандартните рекламни табла, иновации като 3D холографските дисплеи и добавената реалност повишават ангажираността на потребителите. Чрез интегрирането на изкуствен интелект и сензори съвременните екрани вече могат автоматично да адаптират съдържанието според метеорологичните условия или посещаемостта, като осигуряват измерима възвръщаемост на инвестициите и по-интелигентно, по-адаптивно рекламно преживяване.

Достатъчно е да се разходите за малко из центъра на почти всеки град и ще видите множество цифрови екрани от всякакви размери, както на закрито, така и на открито. Няма съмнение, че тази технология е тук, за да остане, и че използването на тези екрани продължава да се разширява във все повече места – от градските центрове до малките градове. Това включва както външни билбордове, така и екрани в търговски центрове и магазини за маркетингови цели и навигация, както и екрани на различни места – от хотели до музеи – за предоставяне на обща информация.

Самите екрани се произвеждат с помощта на няколко различни технологии. Една от по-старите технологии е дисплеят с течни кристали (LCD), който осигурява добра точност на цветовете и достатъчно ясни изображения. LCD-дисплеите обикновено са по-достъпни и се отличават с по-голяма издръжливост, което ги прави икономически изгоден избор за рекламни цели.

Въпреки това LCD екраните постепенно се изместват от дисплеите със светодиоди (LED), които предлагат висока яркост в съчетание с добра енергийна ефективност, като същевременно са подходящи и за използване на открито. Концепцията на LED се основава на твърдотелни полупроводници, които излъчват светлина, когато през тях преминава електрически ток. По същество LED екраните работят чрез комбиниране на отделни червени, зелени и сини LED в групи, за да се създадат пиксели, като дисплеят се състои от много хиляди такива пиксели. След това изображенията могат да се показват чрез контролиране на цвета и интензивността на светлината от всеки пиксел. Колкото по-малки са пикселите, толкова по-висока е резолюцията, която се измерва в пиксели на инч. Въпреки това е най-добре резолюцията да се съобрази с предвидените разстояния за гледане, за да се оптимизират както ангажираността на зрителите, така и разходите за инсталацията.

По-новата алтернатива е органичният светодиод (OLED), който се използва широко за екрани на мобилни телефони и таблети. Основният компонент е филм от органично съединение, който действа като полупроводник и е разположен между два електрода, поне единият от които е прозрачен. При подаване на ток органичният слой започва да излъчва светлина. Мащабирането към по-големи екрани за търговска употреба е скъпо, но подобренията в производствената ефективност и икономиите от мащаба, благодарение на използването му в потребителски устройства, означават, че цената на OLED екраните започва да спада. Смята се, че те предлагат по-добър цветови контраст в сравнение с LED, макар това да е по-забележимо при вътрешна употреба, като например в търговски център, магазин или кафене.

Независимо от технологията, използвана в екрана, общата яркост ще окаже значително влияние върху това колко лесно зрителите ще могат да се ангажират с екрана. Максималната яркост трябва да може да се приспособи към условията на околната среда около екрана, като трябва да има сензор, който автоматично да я регулира според тях. Яркостта може да се изразява по два начина: или като кандела на квадратен метър, което е интензитетът на излъчваната светлина в една посока; или като нит, което е светлинният поток във всяка посока. Във всеки случай измерването е едно и също, така че например 1000 cd/m² е равно на 1000 нита. За екраните, използвани на закрито, би трябвало да са достатъчни от 500 до 700 нита, докато за тези, поставени на открито, трябва да се предвидят от 3000 до 5000 нита или повече, в зависимост от местоположението и посоката, към която е обърнат екранът.

Има редица начини за увеличаване на ефекта от използването на цифрови екрани. Най-простият е групирането на голям брой екрани, така че минувачите да възприемат посланието, докато преминават от един екран към следващия, което става все по-осъществимо, тъй като разходите започват да намаляват. Може да бъде доста впечатляващо, когато всички екрани сменят изображенията си едновременно, или можете да създадете ефект на вълна с закъснение, като изображението се сменя последователно на различните екрани. Също така можете да накарате изображенията да се преместват от един екран към следващия и дори да изглежда, че следват хората, докато те минават покрай тях или се качват по ескалатора.

Друга възможност е да се използва холографски или 3D дисплей, при който изображенията изглеждат така, сякаш излизат от екрана. Ефектът се дължи на оптична илюзия, при която две различни версии на едно изображение, заснети под леко различен ъгъл, се прожектират едновременно. Това може да бъде доста ефективно – достатъчно, за да накара пътниците на натоварена гара да се спрат пред временен щанд, дори и при сравнително малък екран. Но ефектът наистина разкрива пълния си потенциал при голям екран, монтиран високо на сграда. Още по-впечатляващо е, когато се използват два екрана от двете страни на ъгъла на сграда, което създава илюзията, че човек поглежда в този ъгъл. Подобни неща рядко се виждат във Великобритания, но могат да бъдат забелязани на доста сгради в Токио, където има по-малко ограничения по отношение на разрешителните за реклама.

Друг специален ефект е разширената реалност (AR), която може да показва на зрителите огледален образ на самите тях в различни обстановки. Представете си, например, екран в туристическа агенция, който може да показва на зрителите изображения на самите тях на плажа или стоящи на „Таймс Скуеър“ в Ню Йорк. По същия начин и музей би могъл да използва тази технология, за да пренесе посетителите обратно в историческа обстановка!

Досега разгледахме предимно наличния хардуер. Но тази технология се развива и вече има богат избор от екрани за различни среди, приложения и бюджети. Затова следващият голям технически напредък в областта на цифровите екрани вероятно ще дойде от по-широкото използване на изкуствения интелект.

Технологията за изкуствен интелект може да се използва, за да се извлече основното предимство на цифровия екран пред печатната реклама – възможността за бърза промяна на съдържанието според нуждите. Това може да означава реагиране на промени във времето и автоматично преминаване от реклама на сладолед към реклама на чадъри. Или пък да се анализира видът на пешеходния трафик покрай всеки екран и да се реагира, когато офисните служители отстъпват място на вечерните забавляващи се. Централизирана система с изкуствен интелект може автоматично да актуализира съдържанието на отделните екрани в мрежата, за да се максимизира ползата от тях.

Ако в тези екрани са вградени сензори, тогава такава система може също да предоставя информация за това колко души минават покрай екрана, колко от тях спират, за да се запознаят със съдържанието, и как се променят зрителските показатели при актуализиране на съдържанието. Това от своя страна улеснява количественото измерване на възвръщаемостта на инвестицията за дадена кампания. И в крайна сметка очакваната възвръщаемост на инвестицията трябва да бъде отправната точка при избора на една технология пред друга.