Могат ли пигментните мастила да преодолеят различията между устойчивостта и печалбата?

Цифровият текстилен печат често се забавя от сложната, многоетапна последваща обработка. Универсалните пигментни мастила предлагат устойчива, пестяща вода алтернатива, съвместима с почти всички влакна. Въпреки това, внедряването им все още е забавено от високите разходи за мастило и опасенията относно „усещането при допир“. С затягането на екологичните норми тези мастила биха могли да се превърнат в ключ към ефективно производство, преместено обратно в страната.

Наблюдава се постоянен ръст в областта на цифровия текстилен печат, но той все още представлява само малък процент от общия пазар на текстилен печат. Причините за това са няколко, но една от най-често срещаните е, че при повечето видове мастиленоструен печат се изисква многоетапен процес, който до голяма степен неутрализира предимствата на цифровия печат.

Печатът върху плат е много по-сложен процес, отколкото, да речем, печатът върху самозалепващо се PVC. На първо място, платът трябва да бъде предварително обработен, за да задържи мастилото, което повечето производители на големи партиди предпочитат да правят сами, за да избегнат по-високите разходи за закупуване на предварително обработени платове. Самият печат е сравнително прост. След това обаче следват различни етапи на последваща обработка, които обикновено включват изпиране, обработка с пара и гладене, понякога няколко пъти, в зависимост от вида на използваното мастило. Тази последваща обработка гарантира, че мастилата са напълно фиксирани, с висока степен на устойчивост при пране, и че всички вредни остатъци са отмити. Естествено, всичко това отнема време, което намалява част от предимствата на използването на цифров печат.

Повечето от използваните текстилни мастила – независимо дали са реактивни, киселинни или дисперсни – се базират на багрила, като различните багрила са подходящи за конкретен набор от тъкани, за да се осигури оптимална химическа връзка с всеки от различните видове влакна. Това означава също, че производителите на текстил трябва да инвестират в множество машини – по една за всеки вид мастило – за да могат да работят с пълна гама от различни тъкани.

Въпреки това съществува един вид мастило за мастиленоструйни принтери – пигментно мастило за текстил –, което би трябвало да е подходящо за всички видове тъкани. Това мастило се състои от отделни цветни частици, които са капсулирани в синтетична смола заедно със свързващи вещества и след това са суспендирани във водна носителна течност. След изстрелването капките мастило се натрупват върху повърхността на тъканта – в много случаи е необходима предварителна обработка, за да се задържат тези капчици на място върху повърхността на тъканта. След печатането се прилага топлина, за да се изпари водното съдържание и да се разтопи смолата, което свързва пигмента с повърхността на материала.

Това има две предимства. Първо, методът е подходящ за повечето видове влакна, независимо дали са естествени, синтетични или смеси от различни влакна. Второ, тъй като за фиксирането на пигмента върху тъканта се използва предимно топлина, се изразходва значително по-малко вода, което го превръща в много по-устойчив подход.

И така, къде е уловката? Основният проблем, което може би не е изненадващо, е цената, която е значително по-висока – в някои случаи почти двойна – в сравнение с тази на други видове мастила за текстил за мастиленоструйни принтери. Повечето участници в текстилната индустрия смятат, че цената ще падне, и през последните няколко години се наблюдава известно понижение на цените. Въпреки това няма признаци за драстично понижение, въпреки значителната конкуренция от страна на някои китайски доставчици на мастила. Вместо това, неофициални данни сочат, че съществува патова ситуация между доставчиците на мастила, от една страна, които смятат, че собствениците на марки ще плащат повече за пигментно мастило поради многобройните му предимства, и собствениците на марки, от друга страна, които залагат, че цената на литър ще продължи да пада.

В действителност е крайно малко вероятно цената на пигментното мастило да спадне до нивото на другите текстилни мастила, тъй като това е мастило с по-сложна технология, чието производство е по-скъпо. Това се дължи на факта, че оцветителят трябва да бъде суспендиран в дисперсия, за да се предотврати утаяването на пигментните частици на дъното на резервоара за мастило или просто тяхното слепване, с цел да се гарантира, че оцветителят е разпределен равномерно в цялото мастило. Въпреки това цените ще спаднат с нарастването на обемите благодарение на обичайните икономии от мащаба при производството, но първо търсенето трябва да доведе до увеличаване на използваните обеми.

Освен това все още съществуват опасения относно изключително важната тактилна усещаемост, свързана с пигментното мастило. Причината е, че пигментното мастило се нанася предимно върху повърхността на тъканта, вместо да се абсорбира в материала и да се свърже с влакната. Може да се твърди, че това придава по-релефна текстура на графиките, което може да бъде положително. Същевременно това означава, че мастилото променя усещането на тъканта в местата, където се намира графиката.

Дали това наистина представлява проблем за повечето потребители зависи предимно от естеството на съответната тъкан, размера на графиката и конкретното приложение. В крайна сметка, повечето графики, отпечатани чрез DtF, също лежат върху повърхността на тъканта и могат да се усещат доста „пластмасово“, но това не е проблем за приложения с ниска степен на употреба, като например промоционални кампании. Това е много по-голям проблем при облеклата от висок клас, където е по-вероятно да се използват пигментни мастила поради високата им цена. Въпреки това пигментните мастила все още се използват, макар че днес това е предимно за пазара на мебели за дома, където общата текстура и усещането от мастилото са по-малко важни. Мнозина смятат, че модната индустрия няма да изостане много – веднага щом цените спаднат.

Друга причина, поради която съществуващите фирми за текстилен печат се колебаят да преминат към пигментни мастила, е, че вече са инвестирали в оборудване за последваща обработка и са отчели времето за амортизация на тези активи, а в някои страни може би вече са се възползвали от данъчните облекчения, свързани с тази амортизация. Това от своя страна означава, че повечето доставчици на принтери виждат пазарни възможности за решения за печат с пигментни мастила предимно при нови клиенти, които изграждат изцяло нова текстилна производствена линия. Това включва и европейската мечта за „решоринг“ – тоест връщането на текстилното производство от Азия в Европа и използването на по-модерни технологии – като пигментните мастила – за да се заобиколят по-високите разходи за труд.

Има още един фактор, който вероятно ще играе изключително важна роля в това отношение, а именно правителствените регулации за намаляване на въздействието на текстилното производство върху устойчивостта, особено що се отнася до изключително високата консумация на вода. Към това се прибавят и много западни марки, които имат свои собствени политики за устойчивост. Но в крайна сметка основният фактор е потребителското търсене, а то вероятно ще бъде силно повлияно от цената, особено при настоящите икономически условия.