В предприятията за дигитален печат и рекламна техника се натрупват големи количества отпадъци. Как се изхвърлят правилно тези производствени отпадъци в Германия? За много предприятия това е и въпрос на оцеляване.

Изхвърлянето на отпадъците струва около 70 000 евро годишно при PPS. Digital Printing GmbH , оценява Стефан Хуфнагел. Ръководителят на производството в Берлин и Дрезден изхожда от общо около 280 тона отпадъци. Картонът и дървото, които по принцип са материали, подходящи за рециклиране, съставляват около 120 тона от тях. Още около 130 тона се изпращат в инсинератора. Около 40 тона са композитни пластмаси, които се считат за опасни отпадъци. Остатъците от боя и почистващите течности възлизат на около две тона. Те също трябва да бъдат изхвърлени по специален начин.

С около 150 служители и годишен обем на печат от 3,5 милиона квадратни метра, PPS. Digital Printing GmbH наистина се нарежда сред по-големите компании в бранша. Примерният разчет обаче показва също така, че секторът на цифровия печат действително се сблъсква с доста скъпоструващ проблем, свързан с производствените отпадъци.

Производствените отпадъци са промишлени отпадъци

Разбира се, това зависи от конкретната дейност – какви видове отпадъци се натрупват при фирмите за дигитален печат и рекламните агенции. При компаниите, специализирани в печат върху текстил, това могат да бъдат трансферни хартии и отрязъци от плат. Които се занимават и с изложбено и сценично строителство, трябва да предават за рециклиране метални стружки и отрязъци. Фирмите, които предлагат светлинна реклама, вероятно изхвърлят и много електронен отпадък. А при всички тях се натрупват огромни количества макулатура, дърво от палети, кани и касети за мастило, както и остатъци от почистващи и миещи препарати.

Къде да ги изхвърлим? В Германия това наистина зависи до голяма степен от местните условия. По принцип обаче въпросите, свързани с изхвърлянето на отпадъци от търговските предприятия, са уредени в Закона за кръговата икономика , както и в Наредбата за промишлените отпадъци. Последната трябва да бъде изцяло преработена и приета отново през 2026 г. Целта и на двете наредби е възможно най-голямо количество отпадъци да се събират разделно по видове. По този начин суровините могат да бъдат по-добре рециклирани. В крайна сметка Европейският съюз си е поставил за цел до 2050 г. да достигне икономика на кръговата рециклиране .

Още днес в промишлените предприятия се събират разделно хартия, картон и картонени опаковки, както и стъкло, пластмаси, метали и дърво. Целта е тези материали, доколкото е възможно, да не попадат в депа за отпадъци и инсталации за изгаряне на отпадъци, а да могат да бъдат използвани повторно.

Остатъците от боя и мастило, както и празните кани и касети, се считат за „опасни отпадъци“, ако надвишават определени гранични стойности или съдържат опасни вещества. В такъв случай за тях важи забрана за смесване, т.е. те не трябва да попадат в други потоци от материали. При опасни отпадъци предприятията трябва предварително да съгласуват планираното им обезвреждане с компетентните органи, както и да разполагат с необходимите доказателства.


Дървесните отпадъци трябва да се разделят и да се изхвърлят по вид. Снимка: С. Ангерер / KI

Къде да изхвърлим боклука?

По принцип фирмите могат да избират коя сертифицирана фирма за управление на отпадъци да се грижи за отпадъците им. Въпреки това, в зависимост от федералната провинция, съществуват различия, „задължения за предаване“, особено що се отнася до опасните отпадъци.

В този контекст не са предвидени изключения дори за много малки предприятия, както подчертават например от компетентната служба по околната среда в Нюрнберг. Малките количества опасни отпадъци обаче могат да бъдат рециклирани чрез по-опростена процедура с т.нар. удостоверения за събиране и обезвреждане. Подробностите обаче могат да варират в зависимост от региона. Това, между другото, води до това, че върху опаковките на фолиа и други продукти за дигитален печат и рекламна техника обикновено не се посочват указания за изхвърляне. При продуктите за крайни потребители обаче те са задължителни.

Важно е обаче да се има предвид: При неправилно изхвърляне на отпадъци или липса на достатъчни доказателства, съгласно Закона за кръговата икономика в цялата страна се налагат глоби в размер до 100 000 евро. Освен това за фирмите за дигитален печат и рекламните специалисти от Закона за опаковките могат да бъдат наложени допълнителни санкции при нарушения на задълженията за обратно приемане и обезвреждане на опаковки.

Особено за малките фирми за дигитален печат и рекламни агенции такива високи глоби лесно могат да означават краят на дейността им.

По-малко производствени отпадъци са по-добри за околната среда

При печатането на рекламни материали и цифровия печат на тиражи се генерират предимно хартиени отпадъци. Материалите за печат на хартиена основа могат лесно да бъдат включени в съществуващите цикли на рециклиране. Поради това те се считат за устойчиво решение.

Типичните приложения на цифровия печат обаче най-често се отпечатват върху пластмасови фолиа. Чрез ламиниране се получава композитен материал, който често вече не може да бъде рециклиран по вид. „Трудности (при обезвреждането на отпадъците) възникват особено при незапалимите композитни материали“, обяснява например Хуфнагел. „PVC-платнищата се третират почти като опасни отпадъци поради вградените и трудно отделяеми полиестерни влакна, поради което тяхното обезвреждане е съответно скъпо. Поради нанесения огнезащитен слой материалът, в големи количества, не е подходящ и за инсинератора.“

Постоянно се правят опити, най-вече за ограничаване на количеството композитни материали, произведени чрез цифров печат и рекламна техника. Досега обаче нито един от тях не е успял да се наложи на пазара. „Разработихме фолио по принципа „Split-And-Recycle“, при което печатният слой може да се отдели от основата, а основният компонент на продукта да се рециклира по вид. Досега обаче пазарът не изглежда отворен за това“, коментира по въпроса Ина-Мария ван Алст, мениджър „Комуникации“ в Folex Coating GmbH.

Що се отнася до мастилените касети и резервоари, обаче, някои производители на хардуер вече са предприели действия. Така например HP ги включва в рамките на „Planet Partners“ . Epson управлява програма за рециклиране, както и Roland DG. Mimaki моли потребителите да се свържат с техния специализиран дистрибутор по този въпрос. Освен това в Германия има редица сервизни фирми, които приемат обратно или дори изкупуват употребявани мастилни касети. Често те се почистват и се презареждат.


Композитните материали от цифровите печатници често се озовават в инсинератора. Снимка: С. Ангерер / KI

Производствените отпадъци се превръщат в икономически фактор

В бъдеще може да се очаква, че разпоредбите за промишлените отпадъци ще станат още по-строги, а цените за тяхното извозване – по-високи. За специалистите по дигитален печат и рекламните техници това означава, че ефективното управление на отпадъците все повече се превръща в решаващ фактор за оперативните разходи. Това важи за предприятия от всякакъв мащаб и засяга не само печатарската индустрия.

Следователно може да се очаква, че в бъдеще клиентите на печатни продукти ще се опитат да задължат доставчиците си да приемат обратно демонтираните плакати. Засега това все още е доста рядко, съобщава Стефан Хуфнагел от PPS: „Има единични случаи, при които при подмяна на рекламна площ предишният материал, който е бил монтиран, трябва да бъде изхвърлен от нас.“

Ето защо компанията подготвя пилотен проект, в рамките на който възнамерява да приема обратно определени отпадъчни материали и да ги преработи чрез процес на рециклиране. На клиентите на печатните услуги ще бъде издаден сертификат за новополучения материал. Това би било от интерес преди всичко за купувачите на печатни услуги от фирми, които вече са задължение за екологично отчитане .

Така че, обобщавайки, може да се каже, че за дигиталните печатници и рекламните специалисти от всякакъв мащаб в бъдеще ще стане още по-важно да се погрижат за правилното обезвреждане на производствените си отпадъци. Но фирмите не трябва да разглеждат това само като досадно законово задължение. При правилно внедряване и комуникиране ефективното управление на отпадъците може да се превърне в истинско конкурентно предимство.