Какво да се направи, когато недостигът на квалифицирани кадри, кратките срокове за производство и ниските маржове застрашават печалбите на печатницата за широкоформатен печат? Автоматизацията на хардуера и софтуера, както и използването на роботи, могат да помогнат за повишаване на надеждността и ускоряване на работните процеси.
От години иновативните фирми за дигитален печат и рекламна техника работят по автоматизацията и стандартизацията на работните си процеси. Но това, което доскоро се считаше по-скоро за „приятно допълнение“, сега се превръща в решаващ конкурентен фактор.
При това отдавна вече не става въпрос само за автоматизирането на отделни етапи от производството. По-скоро целта е цялата верига на създаване на стойност да бъде свързана в цифрова мрежа. Целта е по-висока производителност при същото използване на машини и работна ръка. Същевременно се очаква процентът на грешките да намалее.
Цифровите работни процеси започват още преди RIP
Цялостната автоматизация не започва едва при печатната машина. Основата се състои от цифрови работни потоци, които започват още при доставката на данните.

Системите за управление на цифрови активи (DAM) играят ключова роля в този процес. Решения като Adobe Experience Manager или Canto DAM управляват данни за печат, изображения, макети и одобрени версии в една централизирана среда. Изкуственият интелект подпомага автоматичното индексиране на съдържанието и значително улеснява търсенето на файлове. По този начин се избягват медийни прекъсвания и се ускоряват процесите на одобрение.
Към системите DAM често се свързват системи за управленска информация (MIS), като например Multipress на Dataline, или платформи, базирани в облака, като Gelato Connect, Roland Connect или HP PrintOS. Те обединяват управлението на поръчките, калкулацията, планирането на производството и отчитането. По този начин се създават прозрачни процеси, които автоматично предават производствените данни към следващите по веригата системи.
Софтуер RIP: Център за управление на производството
Ролята на RIP (Raster Image Processor) се промени значително през последните години. В началото RIP-овете се използваха предимно за подготовка на данни за цифровия принтер. Скоро към тях се добавиха редактори, с които можеха да се извършват малки корекции и да се позиционират данните върху печатната лента. Днес RIP често е сърцевината на цялото производство.

Платформи като Agfa Asanti, Caldera RIP, Canon PRISMA, Colorgate Production Server, EFI Fiery JobFlow, Onyx RIP или Printfactory все повече се превръщат в централни системи за управление на производството. Те поемат, често с помощта на допълнителни модули, автоматични проверки „префлайт“, управление на цветовете, тикетиране на задачите, управление на материалите, както и планиране на производството. При това те частично разчитат на облачни или хибридни решения, при които част от софтуера се инсталира при потребителя, а други модули – на отдалечени сървъри.
В някои случаи такива системи вземат самостоятелни решения въз основа на определени правила или с помощта на изкуствен интелект. По този начин те създават софтуерната основа за до голяма степен автономно производство на широкоформатни печатни материали.
Ролковият и плоскостният печат следват различни стратегии за автоматизация
В самото производство автоматизацията е значително по-сложна и затова в много предприятия все още не е толкова развита. Освен това има голяма разлика дали основният акцент е върху ролния или плоския печат.
При цифровия печат върху ролкови материали много от производствените етапи са организирани непрекъснато още по самата конструкция на машината. Печатните носители преминават автоматизирано през машината, а автоматичните устройства за смяна на ролките свеждат до минимум времето за престой. Системите „inline“ често интегрират рязането или навиването директно в производствената линия. По този начин се постига много висока степен на автоматизация, особено при банери, текстил, тапети или фолиа за автомобили.

Печатът на плосък печатен станок поставя значително по-високи изисквания към обработката на материалите. Плаките от велпапе, алуминиеви композитни материали, PVC, картон или акрил трябва да бъдат прецизно подавани, позиционирани и транспортирани и след печатането.
Докато автоматизацията на работните процеси и RIP-софтуерът често играят доминираща роля в ролковия печат, в плоския печат все по-често на преден план излиза роботиката. Автоматизираните системи за зареждане и разтоварване позволяват обработката дори на тежки материали без допълнителна работна ръка. Това може значително да повиши степента на натоварване на бързите печатарски системи. Затова много производители на печатарски машини и маси за рязане вече предлагат, съвместно с партньори, решения за автоматично подреждане и разтоварване. Роботите са само следващата стъпка в тази насока.
Роботиката навлиза в областта на широкоформатния печат
Докато софтуерът автоматизира обработката на данните, роботиката все по-често поема задачи като подаването на нестандартни материали, като например плочи, кутии или чаши. Понякога вече се срещат и полуавтономни роботизирани системи, които преместват материала между принтера, масата за рязане и склада.
Особена роля в това играят така наречените „коботи“. Коботът, съкращение от „колаборативен робот“, е роботизирана система, която може да работи в пряко сътрудничество с хора. За разлика от класическите индустриални роботи, коботите разполагат със сензори и системи за безопасност, които разпознават движенията и автоматично ги забавят или спират. Поради това в много случаи те могат да се експлоатират без необходимост от сложни защитни клетки.
При широкоформатния печат коботите са подходящи преди всичко за повтарящи се и физически натоварващи дейности, като например събирането и сортирането на отрязани по контур печатни материали. Zünd предлага такива решения вече от години. Durst Group също се ангажира активно в областта на роботиката и в началото на юли 2026 г. сключи дългосрочно сътрудничество с Техническия университет в Мюнхен (TUM).
Предимствата на автоматизираните производствени среди са очевидни. Предприятията могат да повишат производителността и качеството, да намалят разхода на материали и да планират по-добре производствените срокове. В същото време обаче възникват и нови предизвикателства. Самото въвеждане на автоматизирани процеси изисква ясни структури, стандартизирани работни процедури и квалифицирани служители.
Сътрудничеството с коботи в областта на цифровия печат, която все още се характеризира предимно с ръчен труд, може да изглежда необичайно, дори плашещо. Ето защо е важно всички заинтересовани страни в предприятието да разберат какви предимства им носят автоматизацията и използването на роботи в тяхната работна среда.
Автоматизацията и роботиката в цифровия печат вървят ръка за ръка
Днес автоматизацията в широкоформатния печат е много повече от просто въвеждането на нов RIP софтуер или на един-единствен робот. Успешните компании отдавна са осъзнали това: автоматизацията на работния процес трябва да се разглежда като цялостна стратегия, която свързва DAM-системите, MIS-решенията, RIP-софтуера, последващата обработка и роботиката.
Особено съчетанието между софтуера за управление на работните процеси и колаборативната роботика ще определи развитието през следващите години. Докато софтуерът, подпомаган от изкуствен интелект, автоматизира производствените решения, коботите, линейните системи за подреждане и разтоварване и сложните роботизирани системи поемат все повече задачи в потока на материалите.
За доставчиците на печатни услуги и фирмите за рекламна техника това създава възможност да повишат значително производителността, качеството и мащабируемостта. Решаващо значение обаче ще има залагането на отворени системи и интегрирани процеси. Само по този начин може да бъде постигната целта за до голяма степен автономно и в същото време гъвкаво широкоформатно производство.