Управление на цветовете при дигитален печат на текстил

В основата на всеки проект за печат стои желанието да се постигне възможно най-високо качество на изображението и особено да се подберат правилните цветове.

Един от най-бързо развиващите се сегменти на дигиталния печат са печатните тъкани. Както във всяка друга област на цифровия печат, това означава, че не само експертите по текстилно производство ще предоставят художествени проекти и ще инициират проекти за печат върху много видове тъкани.

В основата на всеки проект за печат стои желанието да се постигне възможно най-високо качество на изображението и особено да се подберат правилните цветове. Но за да се постигне това, всички участващи страни трябва да си сътрудничат напълно и всеки да даде своя принос за осигуряване на успешен и приятен резултат.

Както при всяка технология за печат, качеството на цифровия печат и цветовете, които могат да бъдат постигнати, зависят от три основни фактора: използваната технология за печат, мастилата и не на последно място – използвания субстрат. Съществуват някои технически фактори, които трябва да се вземат предвид, когато става въпрос за качеството на изображението, а за изображенията, базирани на пиксели (снимки), двата основни проблема са резолюцията и остротата.

Изображенията трябва да са с достатъчно висока разделителна способност, за да могат да бъдат увеличени. Правилото гласи, че ви е необходима два пъти по-висока разделителна способност по отношение на пикселите на инч (ppi) от тази на екрана, която ще използвате при печат.

В търговския печат все още се използват конвенционални екрани, а екранната резолюция от 150 линии на инч (lpi) е била много разпространена, и въпреки че в днешно време се използват по-често по-високи екранни резолюции, често се посочва, че резолюцията на изображението е 300 ppi.

Но при цифровия печат се използват много видове технологии за пресяване и изчисляването на необходимата разделителна способност на изображението невинаги е толкова лесно, колкото беше преди. И ако печатният продукт ще се гледа от разстояние, може да ви стигне по-ниска крайна разделителна способност на изображението, може би до около 100 ppi, след мащабиране. Ако се съмнявате, попитайте доставчика на печатни услуги каква разделителна способност на изображението препоръчва за вида печат, който планирате.

Логата и другите векторни произведения на изкуството могат да се увеличават и намаляват свободно и не са ограничени до определена резолюция, както е при снимките. Но това означава, че тези видове изображения и илюстрации трябва да бъдат създадени с помощта на софтуер като Illustrator или подобен, който дефинира произведенията на изкуството като сплайн криви (често наричани линейни или векторни графики).

Не всички точкови цветове могат да бъдат възпроизведени в цветовото пространство, налично при използване на CMYK технологични цветове. Оцветените кубчета на илюстрацията представляват единични точкови цветове, докато вътрешната сфера представлява цветовата гама на офсетовия печат върху покрити материали. Около 40 % от точковите цветове се оказват извън цветовата гама и не могат да бъдат отпечатани в CMYK.

Колко цвята са ви необходими?

Всички печатащи устройства са ограничени по отношение на броя на цветовете, които могат да възпроизвеждат. Така че, когато планирате печатната си продукция, трябва да се запитате кои цветове са най-важни в творбите ви.

В индустрията се използват две основни категории печатарски мастила. За обща употреба най-често се използва набор от мастила за технологични цветове (циан, магента, жълто и черно), за да се възпроизведе сравнително голяма цветова гама от около 400 000 уникални цвята. За цветовете на марката, като например специфичен цвят на логото, се използват „спот цветове“.

Един от най-известните производители на точкови цветове е Pantone, който предлага над 1000 специални нюанса в цветовата система Pantone. Ако се опитате да възпроизведете тези специални точкови цветове с помощта на CMYK, ще установите, че само около 60 % от точковите цветове могат да бъдат точно съчетани с набор от мастила CMYK. Така че, ако един или няколко спот цвята са от решаващо значение за вашия печат, ще трябва да платите допълнително, за да може принтерът да използва тези специални мастила.

Проблемът е, че малко системи за цифров печат, ако изобщо има такива, могат да зареждат всички мастила за спот цветове Pantone в машината. Поради тази причина все повече печатни системи започнаха да използват т.нар. разширена цветова гама, което означава, че традиционните основни цветове CMYK се допълват с оранжево, зелено и виолетово.

При използване на мастило с разширена цветова гама в печатната машина могат да бъдат възпроизведени вярно около 90% от точковите цветове Pantone, в зависимост от използваните субстрати. Ако сте използвали цветовите справочници на Pantone, ще забележите, че те се предлагат в поне две базови версии. Едното ръководство е отпечатано на гланцирана хартия и показва най-наситените и богати цветове.

Друга цветна извадка е отпечатана на хартия без покритие и същите цветове вече изглеждат по-малко наситени. Това е просто физическо явление и всеки вид печатна основа има своите ограничения по отношение на цветовата гама, която може да възпроизведе, при определен набор мастила.

Така че, ако някои цветове в дизайна ви са от решаващо значение за вас, уверете се, че принтерът може да ги възпроизведе с точни цветове, и поискайте предварително отпечатани, цветно точни пробни копия, за да не останете разочаровани, когато получите окончателните разпечатки.

Твърди или меки доказателства?

Хубавото на използването на дигитален принтер за печатна продукция е, че след това обикновено можете да използвате този принтер като устройство за проверка. Би трябвало да е възможно да отпечатате пример на вашето произведение на изкуството на същия принтер, който ще се използва за окончателния тираж. Но има начин да се симулира печатният резултат на други цифрови устройства, включително на монитор. Това става чрез използване на ICC профила, създаден за калибриране и характеризиране на цифровата печатна машина.

В приложното управление на цветовете се справяме както със субтрактивната (вляво), така и с адитивната (вдясно) система на цветовете, както и със специалните цветове, налични при използване на мастила с точкови цветове.

Тази технология съществува от много години. Международният консорциум за цветовете, който въвежда технологията, е основан през 1993 г. Но по някаква причина тази технология за управление на цветовете не е напълно разбрана или използвана във всички части на индустрията за графични изкуства.

Правилното му прилагане означава, че всяко устройство, което се използва за създаване, модифициране или възпроизвеждане на цветове, може да бъде калибрирано и характеризирано с помощта на технологията ICC. В основата на това е профилът ICC – файл с данни, който описва каква цветова гама може да възпроизведе устройството.

Така например, ако запазвате изображенията си (снимки) в Adobe RGB, работите в цветова гама от около 1,2 милиона цвята. Ако ги запишете като sRGB (много често срещано при потребителски фотоапарати и изображения, подготвени за публикуване в интернет), ще работите в по-малка цветова гама от около 800 000 цвята. Всяка печатна машина има ограничения за това колко голяма цветова гама може да възпроизведе, т.е. колко уникални цвята има в нейното цветово пространство.

Общата референтна цветова гама е офсетовата цветова гама на цветовете, отпечатани върху висококачествени покрити материали, като се използват стандартни CMYK мастила. Тази цветова гама обхваща около 400 000 цвята. Може да звучи, че това е далеч от sRGB или Adobe RGB, но тъй като основните цветове за монитора са RGB, а при печат основните цветове са CMYK, визуалният резултат не е толкова различен, защото тези две цветови системи работят по напълно различен начин една от друга.

Цветовата система на монитора (и фотоапарата) използва адитивна цветова система, тъй като се добавят различни дължини на вълните на светлината, за да се получи цветът чрез излъчване на светлина директно в очите. Когато всички дължини на вълните са с пълна сила, ние възприемаме това като бяло. При печата обаче цветовата система CMYK се основава на субтрактивен процес, при който светлината се проектира върху повърхността и след това се отразява през тънък слой мастилен филм.

Когато добавим цветове към отпечатаната повърхност, отразената светлина ще придаде вид на различни цветове в зависимост от сместа. Ако присъстват всички цветове, получаваме черно (или почти черно, поради примесите в CMY пигментите). Затова добавяме чисто черно мастило и го наричаме К, защото е „Ключов цвят“. То е практично и при отпечатването на черен текст.

В субтрактивната система CMYK има някои цветове, които не присъстват нито в sRGB, нито в Adobe RGB, особено наситените жълти и цианови цветове. Визуално обаче цветовата гама на Adobe RGB съвпада доста добре с гамата на висококачествения офсет и това отчасти е причината, поради която офсетната гама се използва като референтна цветова гама при използването на много други процеси на печат.

Когато настройвате устройство за проба, което може да бъде вашият собствен цветен принтер, първо трябва да го калибрирате до определено състояние за определен тип хартия. За целта ще ви е необходим спектрофотометър, но на пазара има доста достъпни решения, например X-Rite ColorMunki.

За да управлявате цветовете на печата, ви е необходим спектрофотометър. Един от най-достъпните е X-Rite ColorMunki, показан тук. ColorMunki може да се използва и за калибриране на монитор.

Между другото, ColorMunki може да се използва и за калибриране на вашия монитор, така че с него ще можете да извървите дълъг път. След като калибрирате устройството си, отпечатайте (или на проекция на монитора) няколко цвята и ги измерете със спектрофотометъра. След това тези измервания се използват за създаване на ICC профил за устройството.

Когато прилагате управление на цветовете, използвате необходимите ICC профили, за да конвертирате цветовете между цветовите пространства или да симулирате цветовете на едно устройство, като използвате ICC профила за друго устройство. След като сте разбрали как работи това, можете да управлявате всички цветове в проекта си за печат и да проведете сериозни дискусии с доставчика на печатни услуги, ако смятате, че той трябва да може да управлява цветовете по-добре.

Ако използвате Adobe Creative Cloud или подобна услуга при създаването на творбите си, можете да зададете настройките на цветовете, за да използвате правилните ICC профили, за да направите пробни копия на калибриран принтер или да направите т.нар. мека проба на монитора си.

Отсега нататък няма да има неприятни изненади при получаването на окончателните отпечатъци, защото сте проверили дали цветовете са такива, каквито трябва да бъдат, още в началото на процеса, като сте използвали твърди или меки проби.

Ръководствата за „Див формат“ имат за цел да разширят осведомеността и разбирането за лудостите, които могат да бъдат създадени с широкоформатни цифрови печатни устройства – от подове до абажури и всичко между тях.

Тези ръководства са възможни благодарение на група производители, които работят съвместно с Digital Dots. Тази статия е подкрепена от EFI, Fujifilm, HP и Digital Dots.