Управлението на цветовете често се разглежда като трудна тема, която много широкоформатни печатници се опитват да овладеят.
В действителност науката за цветовете е изключително сложна и включва много променливи, които трябва да се вземат предвид, но прилагането на управлението на цветовете на практика е сравнително лесно.
Управлението на цветовете е свързано с измерването на оборудването, за да се възпроизведат цветовете в даден файл от първия път, като се спестят време и пари от грешки. Освен това цветовете могат лесно да се повтарят, което означава, че ако част от графиката е повредена, трябва да се отпечата отново само тази част и цветовете ще съвпаднат. Цветовете трябва да съвпадат, дори ако се наложи да смените принтера с друг.
Повечето от променливите могат да бъдат отстранени чрез профилиране на оборудването. Основната концепция е кодифицирана от Международния консорциум за цветовете и съществуват различни класове ICC профили за различните устройства. По този начин мониторите се нуждаят от входни профили, които описват характеристиките на всеки даден екран. Принтерите пък използват изходни профили, които описват не само принтера, но и подложката и използваното мастило.
За щастие повечето широкоформатни принтери работят с един набор мастила, но все пак ще ви е необходим различен профил не само за всеки субстрат, но и за всеки различен режим на качество, при който вероятно ще използвате този субстрат. Профилът ще определи колко мастило се полага и колко нагряване или втвърдяване се прилага. Като груб ориентир може да се каже, че при много UV принтери има доста голяма свобода на действие, тъй като UV мастилата се втвърдяват мигновено, но много по-малка при някои устройства със солвент, а профилът трябва да бъде точно определен за чувствителни на топлина материали при латексова машина.
Повечето принтери се предлагат с така наречените „консервирани профили“, както и повечето субстрати. По-добри резултати обаче ще постигнете, ако създадете свои собствени профили, които ще отчитат специфичните условия на околната среда около принтера, като влажност и температура. Това би трябвало да намали и разхода на мастило, тъй като почти всички софтуери за управление на цветовете включват някаква форма на оптимизация на мастилото, която може да намали разхода на мастило с до 30 %.
Цветови пространства
Един очевиден проблем е, че повечето файлове се разглеждат на монитора в RGB и след това се отпечатват в CMYK. Тук няма място за аргументиране на достойнствата на отделните цветови пространства, освен да се каже, че повечето дизайнери трябва да работят в Adobe RGB (98), което има доста широка цветова гама.
Съществуват няколко цветови пространства CMYK, но Fogra39 е вероятно най-широко използваното в Европа и е добра отправна точка, където и да се намирате. Основното предимство на Fogra39 е, че се използва за офсетов литопечат и така ще бъде по-лесно да се съгласуват задачите с други печатни процеси, като например да се гарантира, че плакатите се съчетават с опаковките. Но повечето широкоформатни устройства могат да произвеждат по-широка цветова гама от офсетовите печатни машини и може да не искате да я ограничавате.
Стандартната концепция на ICC включва използването на модул за съответствие на цветовете или CMM за преобразуване на цветовете RGB първо в независимо цветово пространство LAB и оттам в CMYK. Както операционните системи Windows и Mac, така и Adobe Creative Suite и повечето софтуери за управление на цветовете разполагат със собствени вградени CMM.
Но има и алтернатива – профили DeviceLink, която става все по-популярна. Профилите DeviceLink са подобни на профилите ICC, но изключват междинната трансформация, като преминават директно от RGB към CMYK устройства. Те са по-малко гъвкави от по-разпространените ICC профили, но има добри аргументи, че са по-точни.
RIP-и и цветни сървъри
Повечето широкоформатни принтери са снабдени със специален RIP, така че всеки, който има няколко принтера, вероятно ще има няколко различни RIP-а. Теоретично управлението на цветовете трябва да гарантира, че всички тези принтери могат да произвеждат еднакви цветове, но повечето експерти съветват, че използването на един RIP ще доведе до по-последователни резултати.
Не всички RIP-ове обаче могат да поддържат няколко принтера и почти сигурно ще трябва да закупите допълнителни лицензи или драйвери. Вероятно ще трябва да предвидите и допълнителни работни станции, за да се справите с допълнителната обработка. Повечето RIP-и могат да обработват ICC профили, въпреки че възможността за създаване и редактиране на тези профили може да бъде допълнителна опция.
Нараства и броят на широкоформатните работни потоци, които могат да отделят подготовката на файловете от действителната работа с принтера. Някои от тях, като Onyx Thrive, са разработени на базата на съществуващи RIP-ове. Но други, като Agfa Asanti и GMG ProductionSuite, са проектирани като модулни работни процеси. И в двата случая възможността за централизиране на управлението на цветовете е основен аргумент в полза на продукта и всички те имат възможности за създаване и управление на ICC профили.
Както при много други RIP-и, FlexiSign Pro на SAi може да се използва за създаване и редактиране на цветови профили ICC.
Следващата стъпка нагоре е цветен сървър, който може да автоматизира управлението на цветовете на входящите файлове за множество устройства и да работи в смесени печатни среди, включително офсетов и флексопечат, както и широкоформатен печат. ColorServer на GMG е една от най-широко използваните системи. Тя включва редактор на профили и също така ще оптимизира PDF файловете за печатна продукция.
Заключение
Друго важно съображение е, че цветът е много важен за окото на зрителя. В идеалния случай трябва да преценявате цветовете при известен източник на светлина, например в кабинка за наблюдение, въпреки че това невинаги е практично за работа в голям формат.
Но най-малкото трябва да отделите място с постоянно осветление и неутрални цветове на стените, за да преценявате отпечатъците и пробите. Струва си също така да се отбележи, че топлината и условията на околната среда могат да повлияят на цветовия резултат на широкоформатния принтер. Някои бюра на големите улици оставят принтера на витрината, за да рекламират услугата, а после се чудят защо следобед цветовете се отпечатват по различен начин!
Както отбелязахме, ключовият аспект на управлението на цветовете в широкоформатен контекст се състои в качеството на използваните профили. Във втората част на този материал ще разгледаме различните устройства, използвани за създаване на тези профили.