Графичната индустрия е в основата на индустрията за рециклиране, но когато става въпрос за екологична отговорност, доколко са надеждни нейните препоръки? На този въпрос е невъзможно да се отговори, но това не означава, че всички трябва да се откажем от опитите си да го отговорим или от преследването на екологична програма.
Според третия закон на Нютон всяко действие има равна и противоположна реакция. Това със сигурност е вярно във физиката – не че наистина го знаем – но как действа в околната среда? Това е малко като с водата в балона: притискате го на едно място и се появява издутина на друго място. Всеки екологичен избор, който печатниците и издателите правят, трябва да отчита въздействието върху другите части на веригата за доставки и върху околната среда като цяло. В областта на графиката разработването на убедителна политика за опазване на околната среда започва с приемането на факта, че никога няма да се справим правилно. Никога няма да има време за който и да е промишлен сектор, в която и да е географска област, където да няма отрицателни въздействия, дори и за кръговата икономика.
Да вземем за пример хартиените чаши, дори тези, за които се предполага, че могат да се рециклират. Освен ако химическите процеси не са настроени да обработват всеки вид подложка, дебела и тънка, на растителна или маслена основа, ще са необходими допълнителни етапи на обработка за развлакняване, така че тези етапи трябва да бъдат разработени. В европейската индустрия за рециклиране на хартия отчаяните опити да се хомогенизират потоците от отпадъци, така че само офсетови и дълбокопечатни хартии да отиват за рециклиране, вместо това доведоха до изгаряне на повече хартия. Европейската индустрия за дезинфекция върши фантастична работа, като избягва инвестициите в нови процеси, които могат да обработват всички форми на печат ефективно и с минимално въздействие върху околната среда. Тази част от веригата за рециклиране става толкова крехка, че на практика обезкуражава използването на печатни материали, тъй като те се обявяват за нежелани от екологична гледна точка.
Технологичните иновации би трябвало да са отговорът на този проблем, но тези нови изобретения могат сами по себе си да имат отрицателно въздействие върху околната среда. Да вземем например електронната поща. Според Тим Бърнърс-Лий, изобретател на световната мрежа, една година електронна поща добавя еквивалента на „изминаването на 200 мили със средностатистически автомобил“. И въпреки това хората все още смятат електронната поща за екологична алтернатива на хартиените съобщения.
Разбирането на цялостното въздействие върху околната среда, изготвянето на анализи на жизнения цикъл, определянето на въглеродния отпечатък на вашия бизнес или на отделните тиражи – всичко това трябва да се разглежда в контекст. Но в крайна сметка не можем да имаме абсолютен контрол върху всяко звено от веригата за доставка на графични носители. Единственото, на което можем да се надяваме, е да сме сигурни, че стъпваме леко и че въглеродният ни отпечатък е възможно най-внимателно поставен.
Тази статия е изготвена от проекта Verdigris – инициатива на индустрията, която има за цел да повиши осведомеността за положителното въздействие на печата върху околната среда. Този ежеседмичен коментар помага на печатарските компании да бъдат в крак с екологичните стандарти и как екологосъобразното управление на бизнеса може да помогне за подобряване на финансовите им резултати. Проектът Verdigris се подкрепя от следните компании: Agfa Graphics, EFI, Fespa, HP, Kodak, Kornit, Ricoh, Spindrift, Splash PR, Unity Publishing и Xeikon.