Основи на подобряването на изображенията

Пол Линдстрьом обсъжда основите на подобряването на изображенията и по-напредналите възможности, включително Camera RAW и фотографията с висок динамичен обхват (HDR).

Имаше време, когато всички изображения, подготвени за печат, се проверяваха и често се ретушираха и оптимизираха от професионалисти в областта на изображенията. Вече не е така: много изображения се използват повече или по-малко направо от цифровия фотоапарат, без да се работи много по тях. В повечето случаи това е добре, но все пак има някои общи аспекти на цифровото изобразяване, които все още са валидни, така че дори по-напредналата обработка на изображенията може да си струва усилията. Нека да разгледаме някои от основите, а след това да засегнем накратко някои по-напреднали възможности.

Въпреки че съвременните цифрови SLR фотоапарати и дори най-добрите мобилни телефони създават много добри снимки без нужда от ръчно редактиране, има някои основни аспекти на това, което прави една снимка наистина добра от техническа гледна точка. Следващият списък не е непременно подреден по важност, защото това е донякъде субективно. Често това зависи от това какъв мотив има на снимката и каква употреба ще има изображението. Но един от първите аспекти в рязкостта, ако резолюцията е достатъчно висока. Следващият е контрастът, т.е. дали белите области са действително бели, или са сивкави? А дълбоките черни области наистина ли са толкова черни, колкото трябва да бъдат? Ако не е така, изображението ще изглежда плоско и скучно.

След това има баланс на сивото, при който не всички фотоапарати успяват да обработят оптимално суровото изображение, което сензорът е заснел. Ако балансът на сивото е неправилен, всички останали цветове също изглеждат леко погрешно. Накрая стои въпросът за точността на цветовете. Вярно ли е, че основните цветове отговарят на това, което знаем, че са в реалния живот? Ако не е, има някои действия, които можем да предприемем, за да отстраним проблема, ръчно или като приложим управление на цветовете по най-добрия начин. Ще преминем през тези четири стъпки една по една и ще видим какво може да се направи в различните софтуери, за да ни помогне да подобрим изображенията си и да ги оптимизираме за окончателен печат.

Острота

Остротата на изображението зависи от редица фактори. Един от тях е разделителната способност, с която е заснето изображението, но също така и качеството на обектива, както и дали снимката е направена без движение на фотоапарата. Тук няма да имаме място за пълен урок по фотография, в който да опишем как да направим перфектната снимка, но вместо това нека приемем, че трябва да направим каквото можем, за да се опитаме да изострим снимка, която не е перфектна. Разбира се, уверихме се, че имаме достъп до оригиналното изображение и можем да използваме всички налични данни за изображението. Все още важи правилото: снимката трябва да има два пъти по-висока разделителна способност в пиксели на инч (PPI) от разделителната способност, използвана при печат, в линии на инч (LPI). Оттук идва и често предлаганата разделителна способност на изображението от 300 ppi, тъй като разделителната способност на екрана от 150 lpi беше повече или по-малко стандартна при офсетовия печат в продължение на много години. Въпреки че видовете изходни екрани и разделителните способности са различни при цифровия печат, отколкото при аналоговите методи на печат, разделителна способност на изображението от 300 ppi все още е добро общо предложение. Ако изображението ще се разглежда от разстояние, може да се спрете на по-ниска разделителна способност, за да избегнете ненужно големи размери на файловете.

Заглавие: Макар че има ограничения в това, което можете да направите, за да изострите дадено изображение, инструментът Unsharp Mask в Adobe Photoshop например понякога може значително да подобри изображението. С помощта на друг инструмент можете да приложите допълнителна рязкост към избрани области на изображението.

Най-често използваният трик за подобряване на остротата на изображението е чрез прилагане на маска за размазване в програмата Photoshop. Думата може да ви се стори странна, но идва от стария ръчен начин за правене на това с фотоапарат, когато се създава цветно разделяне на изображението. Прави се копие на изображението, като се използва разсейващо фолио, за да се размаже леко копието. След това това копие се инвертира и се поставя върху оригиналното изображение. По краищата на обектите в изображението се появява контур, който се копира върху крайното изображение на черното разделяне. Този тънък контур създаде визуален ефект, за да изглежда изображението по-остро. Използвайте тази функция в софтуера с известна доза умереност и внимание, защото ако се опитате да изострите изображението твърде много, то ще изглежда странно, а контурите около обектите ще изпъкват по смущаващ начин.

Един от триковете е да изостряте само избрани области от изображението, например очите на човек или отделни обекти в изображението, например бижута. Оставете останалата част от изображението такава, каквато е, дори и да не е толкова рязка, колкото бихте предпочели.

Контраст

Най-честият начин да проверите дали контрастът в изображението е достатъчен, е да отворите функцията за анализ на хистограмата на изображението (във Photoshop тя се нарича Levels). Тук можете да видите дали това, което би трябвало да е близо до бялото или близо до черното, се намира в крайните точки на кривата на тоновете. Ако това не е така, коригирайте кривата така, че пикселите, които в действителност са бели, да получат тази стойност на пиксела (близо до RGB 255, 255, 255), докато дълбоките черни цветове трябва да са близо до RGB 0, 0, 0. Сега изображението трябва да изглежда много по-добре, а изображение, което преди е изглеждало плоско и скучно, изведнъж ще оживее.

Заглавие: Някои изображения изглеждат плоски и скучни и това може да се дължи на неправилно зададени бели и черни точки. Чрез проверка на нивата на тоновете и регулирането им, ако е необходимо, контрастът се възстановява и изображението оживява (вижте пчелата Бъмбъл в полето в горния ляв ъгъл след регулирането на нивата!

Сив баланс

Въпреки че всички фотоапарати се опитват да настроят правилно както бялата точка, така и баланса на сивото, някои изображения не изглеждат точно както трябва. Възможно е светлинното състояние при заснемането на снимката да е довело до появата на цветови оттенък, например синкав, ако снимката е направена на открито и на нея преобладават сенките. Или ако снимката е направена с изкуствена светлина и източникът на светлина е внесъл зеленикав или жълтеникав цветен оттенък. Ако имате достъп до файла с необработеното изображение за тази снимка, можете да регулирате бялата точка например в Adobe Lightroom или в друг процесор за обработка на изображения Camera RAW, като например DxO PhotoLab. Когато променяте бялата точка, това ще се отрази и на цялостния сив баланс. Ако това не е достатъчно, можете да модифицирате допълнително баланса на сивото. Във Photoshop това може да стане с функцията Levels (Нива), в същия прозорец, който беше споменат по-рано (ще я намерите в менюто Image/Adjustments/Levels (Изображение/Настройки/Нива)).

Точност на цветовете

В много случаи искате ключовите цветове в изображението да са възможно най-точни, така че тревата да изглежда зелена, синьото небе – синьо, шоколадът – вкусно кафяв и т.н. Ако това не е така, можете или да направите селективни промени на цветовете ръчно, или да опитате да калибрирате фотоапарата си, за да създадете по-точни изображения на цветовете.

За промяна на отделни цветове можете да използвате инструмента „Селективен цвят“ във Photoshop, при който започвате от основните цветове червено, зелено, синьо, циан, магента и жълто, като можете да променяте белите, неутралните (сивите) и черните области. Ако не получите желания резултат с този инструмент, можете да опитате с инструмента Replace Color (Замяна на цвят) и да изберете областите в изображението, които трябва да бъдат променени.

Ако имате контрол върху светлината, използвана в изображението, например ако правите снимки в студио, можете да калибрирате фотоапарата си и да създадете персонализиран ICC профил за тази светлинна среда. По този начин ще получите по-точни по отношение на цветовете изображения директно от фотоапарата, с по-малка нужда от ръчни настройки. Но това работи само за снимки, направени в една и съща светлинна среда, и си струва да се направи само ако създавате много изображения в една и съща сесия. Изработеният по поръчка ICC профил за цифров фотоапарат се прилага само за тази настройка на осветлението, а не за снимки, направени при различни светлинни условия.

По-напреднали подобрения на изображенията

Горното се отнася за вече направени изображения, от които се опитвате да извлечете максимална полза след това. Сега ще предложим някои техники за получаване на по-качествени изображения, ако можете да повлияете на начина, по който са направени снимките.

Заглавие: Един от начините за разширяване на тоналния динамичен диапазон е да се комбинират няколко експозиции в една. Това се нарича създаване на изображения с висок динамичен обхват (HDR). Тук три различни експозиции са комбинирани в едно крайно изображение. Едната експозиция е с нормални настройки на фотоапарата, а другите две са с понижена и с повишена експозиция. С много голям динамичен диапазон можете да уловите детайли както в областите на сенките, така и в светлите области.

Вече споменахме Camera RAW и професионалните фотографи обикновено използват този формат, за да извлекат максимума от своите фотоапарати. Но както показва името, този файлов формат не обработва изображенията, а запазва данните за заснетите изображения без обработка, малко като при старите цветни негативи. Данните за изображението имат 16-битова дълбочина на тоновете, което означава, че можете да играете с над 65 000 нива на сивото, когато обработвате или редактирате изображението. Ако изображението е записано като sRGB или Adobe RGB, то обикновено е 8-битово, така че има само 256 нива на сивото на RGB канал. Това намалява възможностите за промени в изображението, без да се губят данни за цветовете в процеса. Затова използвайте Camera RAW, ако можете, или предложете на фотографа да го направи за изображенията, които поръчвате, и ще имате повече място и възможности за окончателни корекции по-късно.

Друг начин за постигане на зашеметяващи изображения е използването на техниката на високия динамичен диапазон (HDR). Това означава да се направят няколко експозиции на една и съща сцена и след това да се комбинират в едно крайно изображение. Докато една снимка, направена с една експозиция, има динамичен диапазон от 12-14 стъпки (при който можете да видите детайли както в сенките, така и в светлите зони), с помощта на HDR можете да увеличите този диапазон до 24 стъпки или повече. При три експозиции правите една снимка с нормална, оптимална експозиция, обикновено въз основа на стойностите на средните тонове, след това едно преекспонирано изображение и накрая едно недоекспонирано изображение. Photoshop разполага с основна функция за обединяване на такива изображения в крайната HDR версия, но има и други специализирани софтуери за това, като например Aurora HDR на Skylum Software.

Възползвайте се максимално от изображенията си, преди да ги изпратите за печат. Преминете бързо през четирите основни стъпки, споменати по-горе, а ако искате да продължите, експериментирайте с различни процесори за обработка на RAW изображения и HDR фотография.

Ръководствата „Див формат“ имат за цел да разширят осведомеността и разбирането за лудостите, които могат да се създават с широкоформатни устройства за цифров печат – от подове до абажури и всичко между тях. Тези ръководства са възможни благодарение на група производители, които работят съвместно с Digital Dots. Тази статия е подкрепена от HP и Digital Dots.