Клеър Тейлър предоставя актуална информация за това какво правят различните държави по света, за да се стремят към кръгова икономика.
Преди няколко години писах за кръговата икономика и някои нови бизнес модели: за необходимостта от иновации в подхода към дизайна и начина на работа на предприятията и правителствата, за да оцелеят в свят с ограничени ресурси, но с привидно безкрайно търсене на такива; за необходимостта от по-регенеративен и по-справедлив подход.
Сега е подходящ момент да се върнем към него и да видим какво се случва сега, тъй като току-що е минал Денят на превишаването на земните граници през 2023 г. Това е датата, на която нашето търсене на ресурси досега през годината надхвърля това, което Земята може да възстанови през тази година. В инвестиционен план това е моментът, в който спираме да живеем от лихвите и започваме да изяждаме капитала. През 1971 г. това беше на 25 декември, а тази година – на 2 август. Така че е добър месец за равносметка.
Припомняме, че целта на кръговата икономика е нищо да не се изхвърля, да не се създава замърсяване и да се възстановяват природните системи. Това е част от отговора на проблема със свръхпроизводството.
Политика
По света се случват много неща. От няколко години ЕС има план за действие и рамка за мониторинг на кръговата икономика, а тази година добави някои нови показатели за ефективното използване на ресурсите и потреблението, както и нови действия: Европейските членове на този бранш трябва да знаят, че сред секторите, върху които се фокусират, са опаковките, пластмасите и текстилът. Обединеното кралство заяви намерението си да продължи да изпълнява плановете за кръгова икономика независимо от напускането на ЕС. САЩ започнаха да изпълняват плановете си малко по-късно, като в момента се фокусират основно върху рециклирането, но тази година представиха за коментар стратегия за предотвратяване на замърсяването с пластмаси и имат планове за справяне с електрониката, храните и органичните вещества. Австралия следва работен план за постигане на кръгова икономика до 2030 г. Чили, Китай, Япония и много други страни предприемат действия. Посланието е ясно – това е разрастваща се област на политиката и можем да очакваме да се появят още законодателни актове и/или данъци, които да я направят работеща, допълвайки и обединявайки съществуващите закони по света, за да накарат производителите да се откажат от продуктите за еднократна употреба или нерециклируемите продукти и да изградят пазари за рециклирани материали.
Добрата новина в областта на информационните технологии е, че в рамките на всичко това плановете за законодателство за правото на ремонт се развиват в световен мащаб, като в някои части на света се осъществява прилагането му, а в други се правят предложения. Тези политики, макар и различни на различните места, като цяло са насочени към предотвратяване на запечатването на устройства, които не могат да бъдат достъпни за ремонт, спиране на вграденото остаряване и осигуряване на наличност на резервни части и софтуерни актуализации (според случая – те обхващат широк спектър от потребителски стоки). Това ще спомогне за намаляване на електронните отпадъци и на търсенето на редкоземни и конфликтни минерали и би следвало да избегне разочарованието и разходите, свързани с необходимостта от подмяна на оборудването, вместо да се извършват прости ремонти или подобрения.
Много предприятия, особено по-големите глобални компании, също включват кръговата икономика в своите политики. Тази година се навършиха10 години от стартирането на програмата CE100 на фондация „Елън Макартър“, която имаше за цел да обедини „мрежа от 100 водещи компании в световен мащаб, за да улесни разработването и ангажирането с нови проекти в областта на кръговата икономика“. Сега тази мрежа включва градове, държави и академични среди, както и предприятия, включително няколко от нашата индустрия, и общност за кръгова икономика за по-малки организации.
Обществените поръчки възприемат кръговата икономика от достатъчно дълго време, така че има много конкретни примери, включително един за улични знаци в Малмьо, където изискванията в заявката за търг включват повторна употреба и рециклиране.
Какво означава това за вашия бизнес
Разглеждането на бизнеса ви и мисленето за това какво можете да направите, за да подобрите кръговия характер на бизнес модела си – не само на продуктите – може да ви помогне да се подготвите за бъдещето и може би да ви изпревари в отношенията с клиентите, както в случая с победителя в търга в Малмьо. Все повече се засилва движението към „стоки като услуга“: производителят управлява, поддържа, обновява, модернизира или заменя своите продукти при необходимост, като понякога запазва собствеността си, като част от услуга по договор. Това очевидно няма да работи за всичко, но за такива неща като витрини и знаци, интелигентният дизайн може да позволи обновяване на елементите, като се запази основното тяло, а някои компании за облекло вече проектират и произвеждат дрехи по начин, който им позволява да ги приемат обратно за рециклиране.
За предприятията, които искат да подобрят кръговия цикъл или поне да възприемат подход към жизнения цикъл на своите продукти, има стандарт на ISO, който е разработен да работи със система за управление ISO 14001, но се вписва също толкова добре в ISO 9001. ISO 14006:2020 Системи за управление на околната среда – Насоки за включване на екодизайн е ръководство, което помага на бизнеса да премине през всеки етап – от закупуването на материали, през проектирането, производството, доставката, съображенията по време на употреба и третирането в края на жизнения цикъл.
За всеки, който иска да научи повече за кръговата икономика или да потърси идеи и казуси, www.ellenmacarthurfoundation.org е отлично място за начало.
Заглавна снимка: Ellen MacArthur