Лорел Брунер обсъжда необходимостта от подвижна скала за „зеленото“ измиване по отношение на твърденията за устойчивост на компаниите.

Много компании за графични изкуства искат да дадат своя принос за смекчаване на изменението на климата. Те могат да го приемат наистина сериозно и да са сертифицирани по ISO 14001 (системи за управление на околната среда) или да предпочитат да бъдат малко по-свободни в начина, по който намаляват въглеродните емисии и въздействието върху околната среда.

Така или иначе, те са изправени пред необходимостта да работят с други компании и да оценяват техните твърдения за устойчивост в някакъв контекст.

Би трябвало да има някаква скала за „зелено измиване“, която да варира от нула до десет, като десет е най-честното твърдение. Нула ще бъдат неверните или неискрени твърдения за устойчивост, а десет – оправданите и неуязвими твърдения за устойчивост. Това е началото, но кои са добрите примери за двете крайности?

Нека започнем с фалшивите. Наскоро германско-френско-холандска група за защита на потребителите, наречена Foodwatch, помоли германските потребители да посочат най-скандалната лъжа върху опаковката. Bio-Weidemilch на Arla е една от петте номинирани марки. На опаковката на този млечен продукт с дълъг живот се твърди, че той намалява емисиите на CO2 с впечатляващите 72%. Според Foodwatch това е глупост, защото само опаковката е произведена по екологичен начин, а не млякото. Arla очевидно дори е измислила фалшива екомаркировка за продукта, така че това трябва да е най-лошият вид „greenwashing“.

По-близо до дома ни наскоро се появи съобщение за пресата от производител на мастиленоструйни печатащи глави, в което се хвалеше с въвеждането на нови хартиени опаковки, базирани на „напълно рециклируем и биоразградим картон“. Има ли друг вид? Да се откажем от пластмасата, за да намалим потреблението ѝ с 1,2 тона годишно, е чудесно, но не е много повече от отговорно поведение предвид настоящата криза с пластмасата. А споменаването на факта, че картонът е биоразградим, потвърждава, че въпросната компания не е отделила време да обмисли инициативата отвъд ползите, които тя носи.

На другия полюс, където претенцията е наистина солидна и впечатляваща, е всяка организация във веригата за доставка на графични продукти, която има сертификат ISO 14001, особено от много години. Сертификатът ISO 14001 е златен стандарт, но също толкова валиден е и за малкия бизнес, чиито собственици и персонал са въвели мерки за намаляване на въздействието върху околната среда. Дори наличието на политика за опазване на околната среда демонстрира ангажираност към екологичната устойчивост в индустрията.

Единственият начин да откриете измамниците е да проверите техните твърдения. Погледнете зад това, което твърдят, и проверете подробностите. Ако не можете да откриете такива, попитайте и ако не получите подходящ отговор, насочете бизнеса си другаде. Устойчивостта се състои в това да изградите бизнеса си по начин, който зачита околната среда и нуждата на планетата от повече грижи от страна на индустрията и потребителите.

Източник на информация: Тази статия е изготвена от проекта Verdigris – инициатива на индустрията, целяща да повиши осведомеността за положителното въздействие на печата върху околната среда. Този ежеседмичен коментар помага на печатарските компании да бъдат в крак с екологичните стандарти и как екологосъобразното управление на бизнеса може да помогне за подобряване на техните резултати. Проектът Verdigris се подкрепя от следните компании: Agfa Graphics, EFI, Fespa, Fujifilm, HP, Kodak, Miraclon, Ricoh, Spindrift, Splash PR, Unity Publishing и Xeikon.