Каква е връзката между печатарския бизнес и Целите за устойчиво развитие (ЦУР)?

Реджина Вилхелм, ръководител на отдела за устойчиво развитие и управление на околната среда в Brother At Your Side, потвърждава значението на това печатарските предприятия да следват Целите за устойчиво развитие на ООН.

Да поговорим за устойчивост – Но защо?

Устойчивостта е т.нар. модна дума на нашето време: всички говорят за нея, но дали всички знаят какво точно представлява тя? Терминът „устойчивост“ няма официална дефиниция, което може би е една от причините за инфлационната му употреба в наши дни. Въпреки това си заслужава да се запознаем с този термин. Концепцията за устойчивост изследва връзката между икономическото развитие, качеството на околната среда и социалната справедливост.

Тази концепция се развива от 1972 г., когато международната общност за първи път изследва връзката между качеството на живот и качеството на околната среда на Конференцията на ООН за околната среда в Стокхолм. През 1987 г. терминът „устойчиво развитие“ достига до дискусия и се определя като „развитие, което задоволява потребностите на сегашното поколение, без да застрашава способността на бъдещите поколения да задоволяват собствените си потребности“(Brundtland G.H., 1987). От този момент нататък акцентът се поставя върху баланса между икономическите и социалните потребности на хората във връзка с регенеративната способност на природната среда.

Едно честно, но може би драстично твърдение е: повечето от настоящите ни икономически практики имат доста опустошителни последици за естествените основи на живота. Като казва това, той също така означава, че настоящият ни начин на живот подкопава просперитета на бъдещите поколения. Всичко това противоречи на гореспоменатите цели на устойчивото развитие. Някои примери за това развитие са мащабното обезлесяване, свръхуловът на риба в океаните и загубата на плодородни обработваеми земи, които показват, че сме далеч от баланса между трите елемента – социалните и икономическите нужди на хората и регенеративната способност на околната среда. Това е още по-лошо, като се има предвид фактът, че само последващите разходи от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие могат да възлязат на около една четвърт от световния брутен национален продукт до 2050 г.(Umwelt Bundesamt, 2023 г.).

Този дисбаланс става още по-очевиден, когато се разгледа концепцията за „Деня на свръхзавишението на Земята“, който се определя за всяка година от мозъчния тръст Global Footprint Network. Денят на превишаване на капацитета на Земята отбелязва датата, на която човечеството е изчерпало „бюджета на природата“ за годината1. Екологичният отпечатък на човечеството и биокапацитетът на Земята са се разминали до такава степен, че ресурсите на нашата планета вече ни стигат само до края на юли. Това означава, че човечеството изчерпва възобновяемите ресурси на природата за малко повече от половин година, като ни оставя в екологичен дефицит през останалата част от годината. Следователно човешкият начин на живот изисква природни ресурси от 1,75 свята вместо наличните.

В резултат на това трябва да стане ясно, че подходът „бизнес както обикновено“, при който индустриализираните страни запазват ресурсоемките си икономики, а развиващите се и нововъзникващите страни приемат тези икономики, не е жизнеспособен. Следователно е необходим преход към устойчивост, който действа в рамките на екологичните предпазни огради и запазва природния капитал. Устойчивите практики трябва да съчетават положително екологията и икономиката и по този начин да повишават социалното благосъстояние. Общата цел е икономика, която е в хармония със социалните и екологичните елементи.

Разбираемо е, че това може да звучи твърде алтруистично за бизнес общността, НО: зад всичко това стои не само желанието да се направи нещо добро, а по-скоро да се гарантира собственото съществуване – и усилията за постигане на осезаеми икономически интереси, като например осигуряване на качеството на живот и по този начин на местоположението или просто на благоразположението на клиентите. Следователно това означава също, че опазването на околната среда и икономическото развитие не са противоположности, а са взаимно зависими. Следователно трябва да действаме според девиза „плати сега, извлечи полза по-късно“ или „планирай за утре, така че да съществуваш и вдругиден“. Мотивите за всичко това са, че ще бъде изключително трудно и/или скъпо да се отговори на повишените изисквания за устойчивост от страна на правителствата, клиентите или други заинтересовани страни, когато се започне късно. Разбира се, цялостното „живеене на тик-так“ е възникнало в резултат на нашата капиталистическа система – която е дефектна, но е най-добрата система, с която разполагаме.

Пример в бизнес сектора за това как фирмите могат да се справят по-добре, като полагат автентични усилия за устойчивост, е марката за открито облекло Patagonia. Въпреки че е ориентирана към печалба, тя е ангажирана с опазването на околната среда например чрез своя данък „Земя“, чрез който отделя 1% от приходите си за екологични проекти още от 1985 г.; чрез новосъздадения фонд „Home Planet“, който трябва да действа като „активистко рамо“ на Patagonia; чрез съсредоточаването върху използването на рециклирани влакна и екологичен памук, което е едно от първите в техния бранш още от средата на 90-те години – днес 85% от синтетичните влакна на Patagonia се рециклират и по този начин компанията заявява, че до 2025 г. няма да използва нови изкопаеми горива в своите продукти. За да удължи жизнения цикъл на своите продукти, Patagonia създаде най-големия сервиз за ремонт в Северна Америка и откри още един в Амстердам. Със същите аргументи марката се ангажира с повторното закупуване и продажба на своите продукти на платформа за втора употреба.

Докато други компании обещават неутралност по отношение на климата чрез компенсация на CO2, използвайки проекти за залесяване, Patagonia има за цел да се ангажира с намаляване на емисиите в рамките на собствените си бизнес операции. В тази връзка Patagonia поставя акцент върху производството на материали, което представлява повече от 87% от емисиите на парникови газове (ПГ).

Друг важен аспект на пътя към по-голяма устойчивост е прозрачността. Патагония прилага прозрачен и честен подход: преди това компанията планираше да постигне неутралност по отношение на климата през 2025 г., но се наложи да отложи тази цел за 2040 г. Въпреки че това може да се счита за стъпка назад, действията им могат да бъдат подкрепени с реални усилия, както е посочено по-горе, както и с прозрачни реакции, като признават, че с първоначално поставената цел са се прицелили твърде високо в началото.

След като прочетете това, може да се запитате как се представя тази компания в икономическо отношение. Компанията има оборот от 1,5 милиарда щатски долара и в нея работят около 3300 души. Докато други компании, занимаващи се с дейности на открито, се препъват или се развиват много по-бавно, Patagonia изглежда е имунизирана срещу икономически кризи. Patagonia е екологично съобразена марка за продукти за външно облекло, не само заради използването на рециклирани тъкани, но и поради различните програми, които е въвела за намаляване на въздействието върху околната среда.

Ето защо като бизнес единица Patagonia полага реални усилия и съчетава ангажираността си с основния бизнес, вместо да се откупува чрез проекти за залесяване. Пазарът доказва, че те са прави: Патагония е една от най-силните марки в областта на outdoor в наши дни и вече е такава от известно време. Това е различен, отговорен начин да се даде пример на компаниите да осъзнаят своята отговорност в капиталистическата система.

След като поставихме началото на една успешна история за устойчивост, нека се насочим към печатарската индустрия и една важна рамка за устойчивост – Програмата до 2030 г. и нейните цели за устойчиво развитие.

Целите за устойчиво развитие – компас за устойчиви действия в печатарската индустрия?

Един от начините да организираме дейностите си така, че да станат по-устойчиви, е да разгледаме Целите за устойчиво развитие (ЦУР). През 2015 г. международната общност взе решение за Програмата до 2030 г. и нейните Цели за устойчиво развитие (ЦУР), които са план за хората, планетата и просперитета до 2030 г., както и символ на целите, които хората по света преследват за по-добро бъдеще. Най-общо 17-те цели могат да бъдат описани като спешен призив за действие от страна на всички държави – развити и развиващи се – в рамките на глобално партньорство. В тях се признава, че прекратяването на бедността и другите лишения трябва да бъде съпроводено със стратегии, които подобряват здравеопазването и образованието, намаляват неравенството и стимулират икономическия растеж – всичко това, като същевременно се води борба с изменението на климата и се ангажираме с опазването на нашите океани и гори. Принципът, който стои зад тази програма от взаимосвързани цели, се основава на разбирането, че истинската устойчивост може да бъде осъществена само когато икономическите, социалните и екологичните проблеми се разглеждат като еднакво важни и когато всички основни участници, а именно правителствата, гражданското общество, бизнес секторът, както и обществеността, са представени в този процес.

След това нека разгледаме как ЦУР могат да бъдат свързани с печатарската дейност. За тази цел този блог ще се съсредоточи върху ЦУР 12 „Отговорно потребление и производство“ и нейните подцели, тъй като тази ЦУР е една от най-важните ЦУР за бизнес общността, ако не и най-важната. Признато е, че фундаменталните промени в начина, по който обществата произвеждат и потребяват, са от основно значение за постигането на глобално устойчиво развитие.

ЦУР 12: Отговорно потребление и производство

Темата за отговорното потребление и производство придобива все по-голямо значение в ежедневието ни. В днешния глобализиран свят хората купуват различни потребителски стоки, които са произведени частично или изцяло в различни страни по света. Наред със значението на икономическия прогрес и просперитет, потреблението на различни потребителски стоки задоволява човешките нужди от храна, жилище, мобилност и развлечения и ни позволява да водим индивидуален начин на живот. По този начин потреблението и производството позволяват на обществата и икономиките да процъфтяват. Въпреки това, преобладаващите ни модели на потребление и производство водят до огромно използване на енергия и природни ресурси и имат реални дългосрочни последици за хората и околната среда. Ето защо ефективното използване на ресурсите и устойчивото развитие следва да бъдат нормативна практика както за икономическото производство, така и за потребителския начин на живот. За да станат нашите модели на производство и потребление по-отговорни, трябва да се следва мисленето за жизнения цикъл. Продуктите трябва да се разглеждат от „люлката до гроба“, като отговорността за всяка фаза от жизнения цикъл на продукта, като например добив на ресурси, производство, разпространение, употреба, изхвърляне на отпадъци и повторна употреба, трябва да се разглежда (по-добре).

ЦУР 12 се състои от още 11 цели и 13 показателя, които са разработени предимно за контекста на държавното управление, но могат да бъдат приложени и в бизнес практиката. В таблицата по-долу са изброени подцелите и показателите, които могат да бъдат приложени и в контекста на печатарската индустрия.

Таблица 1: ЦУР 12: Избрани подцели и показатели

Източник: SDG Tracker(https://sdg-tracker.org/sustainable-consumption-production)

Една от подцелите е особено подходяща за печатарската дейност и затова нека се спрем на подцел 12.4 за отговорно управление на химикали и отпадъци. На този фон трябва да се посочи, че при някои традиционни методи на печат се използват агресивни химикали, като белина и формалдехид, които могат да бъдат вредни за околната среда и за работещите с тях. Като се имат предвид глобалните предизвикателства, свързани с водата, и най-вече нейният недостиг и замърсяване, може да се счита, че печатарската дейност има потенциално значително въздействие върху цялостната наличност и качество на водата в световен мащаб. Особено традиционните методи на печат са свързани с огромно потребление на вода, както и с голямо изхвърляне на отпадъчни води в процеса на печат. Химикалите в отпадъчните води могат да засегнат местната екосистема или хората, които използват водата за риболов, миене или дори пиене. В този контекст си струва да се спомене също, че текстилната и шивашката промишленост са отговорни за около 20 % от световното промишлено потребление на вода, а с нея е свързана и печатарската промишленост.

В тази връзка може да се спомене накратко връзката с други ЦУР, а именно с ЦУР 6 за водата и канализацията и отчасти с ЦУР 14 за живота под вода. Тази връзка може да бъде особено подчертана, тъй като някои традиционни методи за печатане на текстил често включват използването на химикали, които могат да бъдат вредни за качеството на водата, както и за морския живот, когато попаднат във водоснабдяването. По-подробен преглед на подцелите и показателите за тези две цели можете да намерите тук и тук. Тъй като тези агресивни химикали могат да достигнат до реките или други водни източници, ако не се изхвърлят правилно, те могат дори да навредят на растенията и животните и потенциално да попаднат в хранителната верига, както и да навредят на оператора, ако не се работи внимателно с тях. Предвид това тези въздействия могат да бъдат свързани и с ЦУР 3 за добро здраве и благосъстояние.

В сравнение с тези потенциални въздействия на печатарската дейност върху околната среда по-устойчив метод за печат е цифровият печат върху текстил. За разлика от традиционните методи за печат, при цифровия печат на текстил не се изисква прекомерно количество вода, например за почистване на екраните и другото оборудване. Освен това при цифровия печат на текстил се използват мастила на водна основа, които не съдържат агресивни вредни химикали, което го прави по-безопасен и по-екологичен вариант. По този начин, когато се постави акцент върху химикалите и отпадъците, както е в подцел 12.4, цифровият печат на текстил е по-устойчив вариант в сравнение с традиционните методи на печат. Чрез възприемането на по-устойчиви методи за печат печатарската индустрия може да допринесе за ЦУР 12, както и да помогне за намаляване на въздействието на текстилната индустрия върху околната среда.

Важно е да се признае различната гледна точка към ЦУР и тяхната връзка с частния сектор като цяло. Рамката на ЦУР е обмислена внимателно от световната общност и представлява актуални и значими въпроси. С други думи, тези 17 цели са избрани с основание. Така стигаме до един понякога пренебрегван факт: освен въздействието на предприятията върху околната среда, околната среда може да влияе и на предприятията. Това е така наречената връзка „отвътре навън“ и „отвън навътре“. С продължаването на изменението на климата се очаква въздействието върху околната среда да става все по-всеобхватно, а предприятията ще трябва да се адаптират и да станат устойчиви спрямо екологичните рискове.

В тази връзка нека разгледаме темата за водата малко по-подробно. Човек може да се запита: Какво е за бизнес сектора, когато разглежда собственото си отношение към водата, например потреблението на вода и замърсяването? Отговорът е, че съществуват рискове, свързани с водата, които могат да окажат влияние върху бизнес сектора – например недостигът на вода и евентуален праг на водоползване, както и повишената вероятност от наводнения поради изменението на климата. Очевидно е, че тези рискове могат да се считат за оказващи голямо въздействие върху промишленото производство – наред с други неща. С този пример се цели да се покаже, че опазването на околната среда и икономическите интереси не са непременно противоположни. По-скоро едно екологично съзнателно поведение подкрепя екологичния контекст, в който ще се гарантира собственото по-нататъшно съществуване. Един от начините за намиране на компас за такива действия е Програмата до 2030 г. и нейните ЦУР. Следователно Целите за устойчиво развитие са не само призив за действие, но и представляват инструменти за действие към по-голяма устойчивост, от които в крайна сметка ще се възползва самият бизнес сектор.