История на ситопечата в Европа

Често наричан „четвъртият процес на печат“, ситопечатът има богата история и обещаващо бъдеще. Соня Ангерер навлиза в дългата му история в Европа, отделя мита от реалността и проучва пазарния му потенциал.

Началото на ситопечатната техника

Смята се, че началото на ситопечата е поставено в Азия. Това се дължи на факта, че там често се използват шаблони за изработване на прости модели за печат, особено върху текстил. Смята се, че от XVIII в. нататък шаблони за тъкани се използват в Япония.

Това обаче е доста опростено представяне, както обяснява швейцарският автор Гидо Ленгвайлер в своята фундаментална книга „История на ситопечата“, публикувана през 2013 г. Понастоящем тя е изчерпана, но е достъпна като електронна книга на немски език. Фактите, подробно проучени от Ленгвайлер за книгата му, също са включени в тази статия.

Според Ленгвайлер отворените и перфорираните шаблони са били използвани от много култури за украса на най-различни предмети. От Средновековието нататък шаблоните се използват и в Европа като алтернатива на ръчното оцветяване на дълги серии от прости дърворезби. Френската техника Pochoir също често се смята за предшественик на ситопечата. Въпреки това процесът, използван главно от художници, не е бил напълно заменен от ситопечата. Както през 1947 г., така и сега, книгата на художника Анри Матис „Джаз“ е публикувана чрез шаблонния печат.

КАРТИНА: Отляво: Селектазинов печат от Берлин, 30-те години на ХХ век, и плакат за изложба на Вернер Арндт, 1953 г. (ръчен ситопечат). Снимки: Архив Ленгвайлер, CC BY-SA 3.0, Вернер Арндт, композиция: С. Ангерер

Ситопечатът през 19 век

С появата на манифактурите и първите промишлени предприятия около средата на XVIII в. се появяват много нови задачи за офисите. Поради това през 1878 г. е създаден „Типограф“, а около 1880 г. – фотокопирните машини „Циклостил“, базирани на шаблонен печат. Те са били предназначени за размножаване на документи и се считат за предшественици на съвременния ситопечат. До около 1900 г. са издадени безброй други патенти, особено в САЩ, за понякога много сложни системи за безпроблемно създаване на шаблони. За тази цел често се използват жици и телени мрежи. Те са били доста универсални, като са се използвали за надписи за железопътни вагони, както и за украса на стъкло и всичко останало.

Въпреки това първите основни патенти, които бележат прехода от технология за маркиране към технология за печат, се приписват на Антоан Верисел и Хирам Дикс. И двамата са първо поколение европейски мигранти, които работят по източното крайбрежие на САЩ.

КАПИТАЛ: Изработване на филцови знаменца за сувенири в ситопечат (1943 г.). Снимка: Том Паркър, публично достояние

Ситопечатът в историята на XX век

През 1902 г. Верисел патентова предшественик на ситопечатната карусела, която е предназначена предимно за печат върху домашен текстил. Дикс вече е работил с копринена марля за своя „Дубликатор на шаблони“, патентован в Ню Джърси през 1903 г. Тази технология също е била предназначена предимно за печат върху текстил. През същата година технологията на Дикс е защитена и във Франция и Великобритания.

Тези или подобни процеси се използват в САЩ до около 1915 г., главно за отпечатване на филцови знаменца и други сувенири. Често тези пионери в ситопечата изглежда са разбирали своите технологии като строго пазени търговски тайни, така че са известни малко подробности. Въпреки това сред експертите е съвсем сигурно, че графичният ситопечат се е развил главно в Калифорния.

Компанията Velvetone в Сан Франциско, основана около 1908 г., се счита за първата американска компания за ситопечат. През 1915 г. и 1916 г. я следват Selectasine в Сан Франциско и Vitachrome в Лос Анджелис. По това време вече се създават и възпроизвеждат първите графични произведения с помощта на ситопечат. Търговски списания като „Sign of The Times“ за първи път съобщават за ситопечат още през 1916 г., така че знанията за технологията бързо се разпространяват в процъфтяващата рекламна индустрия на Западното крайбрежие. Писателят на „Sign of The Times“ Уилям Хю Гордън, родом от Канада, изглежда също е първият, който използва основен фотохимичен процес за създаване на своите ситопечати.

На Националното рекламно изложение в Сейнт Луис през 1917 г. е представена специална изложба с около 200 предмета, изработени с помощта на ситопечат. Около края на Първата световна война компании в Австралия, Канада, а понякога и в Европа започват да произвеждат ситопечат като лицензианти на американската технология.

КАПИТАЛ: Ситопечатна фабрика във Финландия, 1948 г. Снимка: Финландският музей на фотографията. / Фотографът е неизвестен

Консумативите като двигател на технологията

В периода между двете световни войни занаятите и машините за ситопечат се развиват значително, особено в САЩ. Например дървените рамки са заменени с метални, особено при текстилния печат с мастила на водна основа. Кашкавалът, първият доста груб плат за ситопечат, е трябвало да отстъпи място на най-фината швейцарска копринена марля. До края на Втората световна война копринената марля е широко използвана за ситопечат. След това тя постепенно е заменена от Organdy и тъкани от Nylon и Polyester, тъй като те са по-здрави и с по-стабилни размери.

Ситопечатът е толкова привлекателна пазарна ниша за производителите на копринена марля, че през 1928 г. те съфинансират офис за лицензиране на Selectasine в Берлин. Въпреки това, Selectasine Berlin не само продава лицензи, но също така е и производител на графични ситопечати с цилиндрични печатни машини, взети назаем от лондонския офис на Selectasine. Около 1934 г. Selectasine Berlin изпада във финансови затруднения и трябва да затвори.

Въпреки че ситопечатът все още не е широко разпространен в Европа, компанията Hermann Pröll произвежда мастила на маслена основа за печат на знаци от около 1926 г. насам. И до днес Pröll GmbH във Вайсенбург се счита за световен лидер в разработването на специални мастила за ситопечат. Marabu, производител на бои от повече от 150 години, днес в Тамм (близо до Щутгарт), пуска първата си линия мастила за ситопечат – Marapid A – едва през 1952 г.

КАРТИНА: Член на 1-во топографско звено печата на сито картите на провинция Фуок Туй (1968 г.) Снимка: Изтекли авторски права – обществено достояние

Ситопечат по време на войната

Голямата депресия през 30-те години на миналия век първоначално се оказва по-скоро положителна за графичния ситопечат в САЩ. Много хора, които вече не можеха да си позволят оригинално изкуство, решиха да използват по-евтини ситопечатни репродукции.

Но когато САЩ влизат във Втората световна война през 1941 г., рекламната индустрия е силно засегната. Важните суровини бяха незабавно разпределени на дажби, а квалифицираният персонал – мобилизиран. Във военната икономика обаче бързо се появяват много нови приложения на универсалния ситопечат. Те варират от надписи за превозни средства, кораби и самолети до карти и камуфлажни шарки за униформи. От 1943 г. нататък в САЩ вече се произвеждат дори прости електронни схеми с помощта на ситопечат.

Освен това в САЩ и Великобритания са създадени много ситопечатни плакати за военни и граждански цели. Вероятно това са причините, поради които в континентална Европа е широко разпространено схващането, че ситопечатът е дошъл едва с американските войници.

КАРТИНА: Съвременна линия за ситопечат с множество мастилници. Снимка: С. Ангерер

Ситопечат след Втората световна война

В Западна Европа ситопечатът набира популярност в първите години след края на Втората световна война. Особено през 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век са основани много печатници за ситопечат, които се фокусират не само върху графичните изкуства, но и върху обслужването на разрастващата се текстилна промишленост.

Освен това индустриалният ситопечат се наложи като част от производството на потребителски и капиталови стоки, например в автомобилостроенето и машиностроенето. По-късно ситопечатът се оказва идеален и за печат върху рекламни артикули, тъй като рекламните подаръци стават все по-важни в рекламния микс, особено от 90-те години на миналия век нататък.

Доста от утвърдените печатници първоначално са били основани като фирми за ситопечат преди едно или две поколения. Освен това до 90-те години на миналия век в Германия се появяват нови производители на машини за ситопечат, като Alraun, RokuPrint или Thieme.

КАПИТАЛ: Надписи, изработени с помощта на ситопечат. Снимка: С. Ангерер

Заключение: Ситопечатът все още е популярна техника за печат

От средата на деветдесетте години ситопечатът губи голяма част от обема си, тъй като широкоформатната цифрова фотография, а по-късно и цифровият печат, навлизат. Тези технологии бяха по-подходящи за много популярни приложения, по-гъвкави и икономически ефективни. В резултат на това до 2010 г. много линии за ситопечат в графичната индустрия бяха заменени от бързи машини за цифров печат от индустриален клас.

Дори сериграфията (ситопечат и репродукция на произведения на изкуството) се сблъска със значителна конкуренция от страна на мастиленоструйния печат на произведения на изобразителното изкуство. Днес търсенето на ситопечат изглежда се е стабилизирало. Това важи особено за промишления ситопечат. В много случаи специалните пасти или покрития все още са много трудни за използване в мастиленоструйния печат.

Но ситопечатът успя да защити и някои ниши в графичната индустрия, например при довършителните работи със специални покрития. Ротационният ситопечат все още е много търсен и за печатане на големи тиражи текстил.

През последните години хибридните комбинации от ситопечат и дигитален печат доведоха до привлекателни резултати, например при производството на опаковки. Така че изглежда, че историята на ситопечата ще продължи да се развива и през XXI век…

Открийте най-новите иновации в ситопечата в FESPA Global Print Expo 2025, водещото европейско изложение за печат и маркировка, което се провежда от 6 до 9 май в Messe Berlin, Германия. На него ще бъдат представени най-иновативните продукти, визионерски концепции и най-новите разработки в бъдещето на печата. Регистрирайте се, за да посетите тук и използвайте промоционалния код FESJ505, за да платите само 50 евро за входния си билет.