Избор на подходящо мастило за широкоформатен печат

Когато става въпрос за избор на широкоформатен принтер, първата стъпка е да решите с какъв тип мастило искате да работите. Несан Клиъри описва различните видове налични мастила и избора на подходящо мастило зависи от приложенията и материалите, които искате да отпечатате.

Повечето видове печатащи устройства са проектирани да печатат върху определен вид материал, например хартия или гъвкаво фолио, и да работят с клас мастила, които са най-подходящи за този материал. Секторът на дисплейната графика, от друга страна, винаги е правил нещата по малко по-различен начин и следователно повечето хора в широкоформатния печат са свикнали да работят с огромно разнообразие от различни материали. Понастоящем съществуват пет различни класа мастила, използвани в широкоформатния печат, всеки от които има много различни характеристики, които определят дизайна и съответно цената на принтера, както и обхвата на материалите и приложенията, с които може да работи даден принтер. Затова изборът на вида мастило, с което да се работи, е едно от най-основните решения, които всеки собственик на широкоформатен бизнес може да вземе.

Повечето мастила за мастиленоструйни принтери се състоят от цветни пигменти, които в крайна сметка ще формират изображението, суспендирани в носеща течност, която позволява мастилото да се разпръсква, както и различни добавки, които подпомагат разтичането на мастилото и предотвратяват изсъхването му в печатащите глави. Всеки аспект на принтерите е проектиран за даден вид мастило, като се започне от тръбите за доставяне на мастилото от резервоарите до главите, та чак до системата за сушене, както и режима на поддръжка, така че е почти невъзможно принтерът да се пренастрои от един вид мастило за друг.

Заглавие: В края на миналата година Mimaki представи този солвентен принтер JV100-160 с ширина 1,6 м. Снимка: Mimaki.

Много широкоформатни потребители са започнали кариерата си със солвентни принтери и в продължение на много години мастилото на основата на солвент доминираше в широкоформатния печат, тъй като беше сравнително евтино, а мастилото прилепваше към почти всякакъв вид субстрат. Мастилото с разтворител можеше да издържи на външните атмосферни условия, макар че можеше да се наложи да ламинирате отпечатъците за допълнителна защита. През последните около десет години обаче този подход намаля, главно поради съображения за здраве и безопасност. Използването на разтворител като носеща течност има две предимства. Първо, той може частично да разтопи повърхността на субстрата, което помага на пигментите на мастилото да се свържат с този субстрат. Освен това съдържанието на разтворителя се изпарява при контакт с въздуха, оставяйки пигментите, така че мастилото изсъхва бързо, без да е необходимо допълнително нагряване.

Това обаче е и проблемът с разтворителите – при изпаряване на съдържанието на разтворителя се образуват летливи органични съединения във въздуха, а дългосрочното излагане на тези ЛОС може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Поради тази причина много видове разтворители са забранени за употреба в редица продукти, включително бои, лакове и мастила.

За да се противопоставят на това, производителите на мастила се насочиха към по-малко вредни разтворители, които обаче са по-малко ефективни. Тези мастила са по-евтини и поради тази причина са наречени екоразтворители. Но те нямат хапливостта на старите – и много опасни – мастила с пълен разтворител, така че за най-добри резултати трябва да се използват с материали с покритие, а това, разбира се, увеличава цената на материалите.

Въпреки това принтерите с разтворително мастило са сравнително евтини за закупуване и са добра отправна точка за печат върху ролни материали, като например самозалепващо се PVC, което все още е най-често използваният широкоформатен материал. Мастилото с разтворител е особено подходящо за графики за превозни средства, тъй като може да се нагрява и разтяга.

Заглавие: Durst разполага с редица хибридни принтери, устойчиви на ултравиолетовите лъчи, включително този P5-350 с ширина 3,5 м, който използва светодиодно втвърдяване. Снимка: Durst.

Когато става въпрос за твърди материали, най-често срещаният вариант за повечето хора е плосък или хибриден принтер, работещ с мастила, устойчиви на UV лъчи. Това мастило е доста сложно, което означава, че и мастилото, и принтерите обикновено са скъпи. UV мастилата се състоят от олигомери, мономери и фотоинициатори, като мастилата се втвърдяват чрез химическа реакция, наречена полимеризация. Процесът се стартира от фотоинициаторите, които произвеждат свободни радикали, когато са изложени на ултравиолетова светлина. Тези свободни радикали принуждават основните компоненти на мастилата – мономери и олигомери – да се пресичат помежду си, образувайки твърд филм и едновременно с това да го свързват с повърхността на субстрата. Някои принтери дават и възможност за настройка на втвърдяването за постигане на матово или гланцово покритие.

Основното предимство на UV лъчите е, че мастилото се втвърдява до здраво покритие, което може да издържи на повечето външни условия без допълнително ламиниране. Мастилата работят добре с широк спектър от основи, включително пенопласт, пластмаси, алуминиев композит и дърво. Още по-добре е, че мастилото се втвърдява веднага, така че отпечатъците могат да се продават веднага след отпечатването им, без да е необходима допълнителна работа.

В началото UV мастилата не се огъваха много, което първоначално ограничаваше тези мастила до твърди приложения. Съвременните формули позволяват на мастилата да се втвърдяват до по-гъвкаво покритие и сега има много ролни и хибридни UV принтери. Тази гъвкавост обаче се постига с цената на отказ от устойчивост на атмосферни влияния и надраскване. Поради тази причина някои производители предлагат избор на мастило, което да отговаря на различните приложения.

Заглавие: Epson наскоро представи свой собствен принтер със смолисто мастило под формата на този SureColor SC-R5000. Снимка: Epson.

Мастилата от смола предлагат алтернатива и вероятно ще станат по-широко разпространени, тъй като все повече доставчици разработват тези мастила и свързаните с тях принтери. Това е основата на латексовото мастило на HP, но Ricoh също се занимава със собствено латексово мастило от няколко години насам, а Epson и Mutoh също наскоро представиха принтери със смолисти мастила.

Мастилото от смола работи чрез капсулиране на пигмента в някаква форма на пластмаса или смола, например латекс. Мастилото се втвърдява чрез прилагане на топлина, която разтопява пластмасата, свързва пигмента с основата и осигурява слой защита на пигмента. В зависимост от това как е формулирано мастилото, тази защита може да бъде достатъчно добра за графики на открито.

Най-често използваната носеща течност е вода, която помага да се намалят разходите и е по-екологична от алтернативите. Има и допълнително предимство за HP, тъй като компанията е избрала да използва собствените си термични печатащи глави, които работят най-добре с мастила на водна основа.

Използването на вода обаче също може да доведе до някои проблеми, тъй като има значително предизвикателство при отстраняването на водата и изсушаването на мастилото достатъчно бързо, за да може печатът да се навие на поемащата ролка, но без да се повреди субстратът. Следователно повечето принтери със смолисти мастила нагряват зоната между печатащата плоча и отнемащата ролка. Тази топлина може да повреди някои материали, като например тънко фолио за прозорци. Освен това загряването консумира определено количество електроенергия, което не е нито икономично, нито полезно за околната среда. Потребителите трябва да обърнат особено внимание на профилите на медиите, за да се уверят, че се полага точно толкова мастило, колкото е необходимо за постигане на желаната цветова гама за този носител, но не и прекалено много, за да се предизвикат проблеми със съхненето.

Заглавие: HP е пионер в използването на смолисто мастило чрез своите латексови принтери, включително този хибрид R2000, който може да печата върху твърди материали. Снимка: HP.

Въпреки това тези мастила са изключително гъвкави, както HP доказа в продължение на много години. Те се използват предимно за гъвкави материали, въпреки че HP е разработила плосък печат със своето латексово мастило. Това мастило може да се отпечатва върху много различни субстрати, включително самозалепващ се винил и текстил, и е подходящо за някои външни условия. В същото време те са без мирис, за разлика от повечето UV мастила, което ги прави добро решение за работа в интериора.

Съществува и клас водни мастила, при които за оцветител се използва багрило или пигмент. Тези принтери са по-евтини от тези, които вече разгледахме, и могат да разполагат с осем или дванадесет цвята. Те наистина предлагат много широка цветова гама и поради тази причина се използват широко като устройства за проба за офсетови и флексопечатни машини. Тези принтери също така са способни да постигат много висококачествени резултати и са най-добрият избор за възпроизвеждане на фотографии или всякакъв вид приложения за изобразително изкуство. Това мастило обаче няма добра устойчивост на атмосферни влияния или ултравиолетови лъчи и е най-добре да се ламинира за дългосрочна употреба на закрито и трябва да се избягва за приложения на открито.

И накрая, през последните около десет години сублимационните мастила станаха по-разпространени в широкоформатния печат. Това са мастила на водна основа, предназначени за печат върху полиестерни тъкани или смесени тъкани с поне 70 % полиестер. Такива текстилни материали са устойчива алтернатива на PVC за графики на закрито и са се превърнали в стандарт за повечето изложби и търговия на дребно.

Тези мастила могат да бъдат отпечатани директно върху тъканта, но за най-добри резултати, особено за дрехи, те обикновено се отпечатват върху трансферна хартия. След това хартията се поставя в топлинна преса заедно с тъканта и чрез топлина и налягане мастилата се сублимират – мастилото се нагрява до газообразно състояние и след това чрез натиск се вкарва във влакната на тъканта. Когато мастилото се охлади, то се свързва трайно с тъканта.

Налице е богат избор от мастила на трети страни, главно защото в миналото потребителите са адаптирали ролен принтер, който може да е започнал с разтворител или водно мастило. Но всички производители на принтери видяха потенциала на този пазар и сега предлагат специализирани принтери за сублимация с багрило в комплект със собствени мастила и гаранция.

Тези мастила изискват известен опит, тъй като при отпечатване те са доста матови и придобиват пълния си цвят едва след сублимация. Освен това ще трябва да инвестирате в календар или фурна за сублимацията. Въпреки това, тази конфигурация може да се използва за производство на облекла и подаръчни изделия, както и за графики за дисплеи.

В заключение, изборът на мастило зависи от приложенията и материалите, които искате да отпечатате. Но също така е разумно да вземете предвид въздействието върху околната среда, както на мастилото, така и на възможността за рециклиране на материалите, тъй като много потенциални клиенти ще очакват да им помогнете да отбележат собствената си устойчивост.