Тя подобрява ефективността, намалява разходите, ускорява разработването на продукти и позволява на компаниите да се съсредоточат върху своите „основни компетенции“.

За много хора аутсорсингът е плашещо предложение. И все пак този нов бизнес модел, който е възприет по целия свят както в частния, така и в публичния сектор, предоставя множество ползи. Той позволява на организацията да постигне бизнес целите си, да добави стойност, да използва ресурсна база и да намали риска. С други думи, от отделните елементи до управлението на системите, изборът да се използват външни доставчици позволява на компанията или организацията, която възлага дадена работа („клиента“), да се съсредоточи върху това, което прави най-добре.

Проблемите възникват поради липсата или лошите практики на управление.

Макар че според разпространения сред обществеността стереотип аутсорсингът може да е насочен към постигане на финансови икономии чрез използване на по-евтина работна ръка в друга държава (т.нар. „офшоринг“), аутсорсингът може да бъде както вътрешен, така и чуждестранен. Той може също така да даде на клиента достъп до експертни познания и до ниво на производителност, които не са налични в предприятието. Когато съществува недостиг на умения или производство (често в областта на информационните технологии) и доставчикът на услуги може да осигури решение, решението за аутсорсинг може да отговори на нуждите и на двете страни.

Статистическите данни по темата отварят очите. Счетоводната и консултантска компания Делойт наскоро публикува безплатното си проучване за 2014 г. за глобалния аутсорсинг и инсорсинг, което обхваща политическите последици, нормативната уредба, дестинациите за аутсорсинг, технологиите и управлението на доставчиците. Платформата за онлайн курсове udemy.com например публикува някои разкриващи статистически данни за 2013 г. През тази година 43 % от ИТ сектора са били възложени на външни изпълнители. През следващата година този дял е нараснал до 60 %.

Deloitte също така прогнозира, че аутсорсингът ще продължи да се разширява с темпове от 12 % до 26 % за всички анализирани функции.

Икономии от мащаба

Макар че „бащата“ на аутсорсинга е британският икономист от началото на 19-ти век Дейвид Рикардо с неговия икономически принцип на „сравнителните предимства“, едва през 1989 г. компанията за решения за обработка на изображения Eastman Kodak предприема революционната за онова време стъпка да възложи на аутсорсинг своите системи за информационни технологии.

Дотогава идеалният модел за бизнес беше голяма и добре интегрирана компания, която притежаваше, управляваше и пряко контролираше своите активи. Но големите корпорации се оказаха неспособни да се конкурират в световен мащаб, тъй като раздутите управленски структури възпрепятстваха гъвкавостта. Диверсификацията се превърна в лозунг за разширяване на корпоративната база и използване на икономиите от мащаба. За много големи компании това доведе до стратегия за концентриране върху основните дейности и компетенции, като се определи кое е от решаващо значение за бъдещия растеж на компанията и кое не.

Оценка на риска и печалбата

Въпреки че аутсорсингът може да изглежда идеално решение за организациите, които желаят да поддържат възможно най-ниски режийни разходи и да намалят броя на служителите, има и опасности, които трябва да се избягват.

Проведени са много проучвания, които разглеждат предимствата и недостатъците на аутсорсинга. Booz Allen Hamilton, водеща консултантска компания в областта на управлението и технологиите, публикува през 2014 г. доклад, в който се описва „смесен доклад за традиционния аутсорсинг“. Въпреки това в него се посочва: „Спестяванията обикновено се получават, защото доставчикът на аутсорсинг има достъп до по-евтина и по-гъвкава работна сила и до най-новите и най-ефективни технологии. Организациите твърдят, че чрез аутсорсинга постигат средно 15 % намаление на разходите“.

Datamark Incorporated, която предоставя услуги за управление на корпоративно съдържание на компании от Fortune 500, подкрепя тези твърдения. В своята Бяла книга от 2014 г. тя извършва едногодишни и многогодишни анализи на разходите за решения за аутсорсинг на бизнес процеси по „отделни елементи“. Вземайки представителна извадка от изследваните предприятия, Datamark установи 31 % икономии на разходи при едногодишния анализ на разходите, докато тригодишното проучване на същото предприятие, включено в извадката, показа 33 % икономии. Това очевидно представлява много значително намаляване на разходите за някои предприятия и дава стимул на други да последват този привлекателен бизнес модел.

Как ISO може да помогне

ISO 37500 разглежда въпроси, свързани с гъвкавостта на споразуменията за аутсорсинг.

Ейдриън Куейл, напускащ председател на проектния комитет ISO/PC 259, Аутсорсинг, и д-р Гарги Кини от Tata Consultancy Services говориха пред ISOfocus. Куейл обясни, че е станало очевидно, че създателите на стандарти ще трябва да се справят с проблемите, които сега възникват от тази бизнес практика. ISO/PC 259 е създаден в отговор на широкия спектър от методологии, които се развиват в началото на аутсорсинг индустрията. С течение на времето те неизменно обхващаха сходни процеси и теми. След общоевропейско проучване, проведено от нидерландския орган по стандартизация NEN, беше направено предложение за разработване на международен стандарт ISO.

Специалистите, занимаващи се с аутсорсинг, търсеха общ речник за всички сектори на индустрията, включително типични концепции за аутсорсинг, за да подобрят разбирането на всички заинтересовани страни, участващи в управлението на жизнения цикъл на аутсорсинга.

Това в крайна сметка доведе до изготвянето и публикуването на ISO 37500:2014, Аутсорсинг, чиито автори са опитни специалисти в областта на аутсорсинга, участващи в сделки по целия свят. Бяха положени големи усилия да се гарантира, че стандартът представлява обща и независима от индустрията основа, така че в бъдеще да може да бъде допълван и адаптиран към специфичните за индустрията нужди.

Дух на сътрудничество

Сред експертите, към които се обърнахме, д-р Кини имаше ключов принос. Както тя ни каза: „Беше предизвикателство да се съобразим с гледните точки на всички заинтересовани страни от публичния и частния сектор.“ Въпреки това тя похвали духа на сътрудничество на всички, който беше от ключово значение за разрешаването на противоречивите гледни точки по отношение на сложните изисквания, по-специално по отношение на това дали иновациите и непрекъснатото усъвършенстване трябва да бъдат взети предвид в жизнения цикъл, или значението на това да не се нарушават договорните изисквания трябва да има предимство.

От своя страна Куейл обясни: „Освен че се фокусира върху общите процеси и най-добрите практики за постигане на успех, екипът постави управлението в центъра на стандарта. Опитът показва, че много от проблемите произтичат от липсата на управленски практики или от лоши такива.“

В ISO 37500 се разглеждат въпроси, свързани с гъвкавостта на споразуменията за аутсорсинг, като се приспособяват към променящите се бизнес изисквания. Рисковете, свързани с аутсорсинга, се преодоляват, за да се даде възможност за взаимноизгодни отношения на сътрудничество.

Всички страни от аутсорсинг индустрията бяха поканени да участват в изготвянето на стандарта. Въпреки че документът е в голяма степен секторно агностичен и разглежда аутсорсинга независимо от размера на организацията, опитът, събран от експерти от редица отрасли, включително производството и услугите, свързани с информационните технологии (ITeS), беше изключително ценен при съставянето на стандарта. Няма съмнение, че с нарастването на популярността на ISO 37500 още повече сектори ще се включат и ще предоставят своето ноу-хау за следващата ревизия на стандарта.

Бъдещето изглежда светло

През последните 25 години индустрията за аутсорсинг се превърна от нула в бизнес за няколко трилиона щатски долара в световен мащаб. Вследствие на това ISO ще трябва да разшири участието си, за да обхване безбройните начини, по които се прилага аутсорсингът.

Икономиите от мащаба, финансовите възнаграждения, както и гъвкавостта и повишената производителност, обещани от аутсорсинга, ще бъдат гореща стока през следващите години, тъй като стремително растящите темпове на аутсорсинг засягат всички сегменти на обществото.

Първоначално фокусиран върху високо транзакционни бек-офис процеси или некритични услуги, аутсорсингът вече обхваща стратегически функции, като някои компании прехвърлят цели сегменти от своята верига на стойността.

И така, какво ни очаква в бъдеще? Тъй като аутсорсингът се разпространява експоненциално по целия свят, неизбежно ще възникнат проблеми, които все още не са се появили. Тогава задачата на ISO ще бъде да следи развитието и тенденциите и да създава стандартизирани решения, за да помогне на всички заинтересовани страни да намерят начин да заобиколят – или преодолеят – препятствията, които препречват пътя им.