Индустрията беше благословена от две животозастрашаващи събития: цифровата технология ни даде електронна предпечатна подготовка и набор на текст; интернет унищожи цели сектори на издателската дейност и производството.

Определянето на това, какво прави една система устойчива или не, упражнява някои от най-добрите мозъци на планетата. В повечето случаи това е в отговор на заплахите от изменението на климата, но удостоверенията за устойчивост на графичната индустрия се основават най-вече на отговори на екзистенциални заплахи. Индустрията беше благословена от две животозастрашаващи събития: цифровите технологии ни дадоха електронна предпечатна подготовка и набор на текст; интернет унищожи цели сектори на издателската дейност и производството. И двете събития притиснаха до стената много предприятия, макар и по различни причини, но крайният резултат беше положителен. Станахме свидетели на огромни нововъведения в производствения софтуер и хардуер, както и в приложенията. По-важното е, че имаме една много по-устойчива от екологична гледна точка индустрия. Отпадъците продължават да бъдат изтласквани от производствените системи на печатните медии, а контролът на процесите намалява потреблението на енергия и свързаните с него емисии. Печатането близо до мястото на употреба намалява и емисиите от транспорта.

Но ние страдаме от свръхпредлагане. Производителите продължават да произвеждат все повече машини с все повече възможности и алтернативи, за да задоволят и най-капризните клиенти. Полученият в резултат на това излишък от технологии непрекъснато се усъвършенства и усъвършенства, често в името на устойчивостта. Примерите за това са многобройни. Разработчикът на текстилни машини Kornit насърчава клиентите да „печатат само това, от което се нуждаят“, за да подкрепят модата при поискване. EFI и други компании твърдят, че са намалили значително количеството на летливите органични съединения (ЛОС), съдържащи се в техните мастила. Намаленията се постигат чрез използването на по-малко разтворители, но никой не говори за въздействието върху околната среда от намаляването на разтворителите в мастилата, като например по-дългото време за съхнене или повече отпадъци, защото клиентите не са доволни от цветопредаването на акварелните мастила. Това е дискусия, която трябва да се проведе, защото този вид реторика от страна на производителите е лесна победа в разговорите за устойчивост.

Това не е точно „greenwashing“, но всъщност не разказва цялата история. Например при оценката на въздействието на емисиите от преминаването към водни мастила за мастиленоструйни машини се вижда, че повече от 90 % от емисиите на ЛОС могат да бъдат намалени, както и голям процент, понякога над 70 %, от средните въглеродни емисии. Това е чудесна информация, но твърде често данните, които подкрепят твърдението, не са налични или дори не са посочени. Проучванията, на които се основават подобни твърдения, се провеждат по донякъде неофициален начин и използват данни, които невинаги са пълни. Поради тези причини данните, подкрепящи твърденията за голямо намаление на емисиите, рядко се споделят.

Изготвянето на единна методология за определяне на това как дадена печатарска машина и нейната продукция действително намаляват въглеродните емисии би трябвало да е възможно. Такъв метод би трябвало да отчита емисиите, свързани с производството, доставката, експлоатационните разходи, субстратите и използваните консумативи на печатната машина. Методът ще се нуждае и от профили на субстрата, които да определят количествено въглеродния отпечатък на материала, а това също изисква обща методология. Вече имаме няколко стандарта ISO, които подкрепят нуждите на такъв универсален стандарт за количествено определяне, но все още липсва всеобхватен метод за количествено определяне на въглеродния отпечатък на системите за производство на печатни медии.

Източник на информация: Тази статия е изготвена от проекта Verdigris – инициатива на индустрията, целяща да повиши осведомеността за положителното въздействие на печата върху околната среда. Този ежеседмичен коментар помага на печатарските компании да бъдат в крак с екологичните стандарти и как екологосъобразното управление на бизнеса може да помогне за подобряване на техните резултати. Проектът Verdigris се подкрепя от следните компании: Agfa Graphics, EFI, Fespa, Fujifilm, HP, Kodak, Miraclon, Ricoh, Spindrift, Splash PR, Unity Publishing и Xeikon.