Лорел Брунер обсъжда проблемите, с които се сблъсква печатарската индустрия по отношение на рециклирането на пластмаса, и как това може да се подобри.
Въпреки че в момента се шуми около изключването на пластмасата, в действителност е нереалистично да се смята, че всички печатни пластмаси ще изчезнат. Но не е нереалистично да започнем да мислим за усъвършенстване на моделите за събиране и рециклиране на тези материали. Това е огромен проблем и засяга печатниците в областта на опаковките и знаците и дисплеите. За разлика от хартията и картона, има малко пластмаси, които лесно се биоразграждат, поради което стойността им е доста ниска.
Рециклирането на пластмаса е трудно, тъй като има много различни видове. За бутилките се използват поне четири различни вида, а бутилките обикновено имат капачки, които са изработени от различни пластмаси, които трябва да се обработват отделно. Има няколко приложения и материали, като например пластмаси, използвани за опаковане на превозни средства и банери от пенокартон, които могат да бъдат рециклирани. Съществуват обаче сравнително малко съоръжения.
Това затруднява сортирането и преработката на пластмасите за други цели, а освен това е свързано и с разходи. Би трябвало да е възможно да се рециклира всяка пластмаса, но разходите за това могат да надхвърлят ползите, особено от гледна точка на околната среда.
Колкото по-неясен е източникът на пластмаса, толкова по-малка е вероятността да се постигне високо качество на продукцията. Освен това това е проблем и при рециклирането на хартия. Въпреки това, много фабрики за дезинфекция са се развили в крак с времето и сега могат да произвеждат дезинфекцирана целулоза, която е подходяща като суровина за безброй класове хартия.
Пластмасовите опаковки и материалите за знаци и дисплеи са основните кандидати за рециклиране на пластмаса в графичната индустрия. Начинът, по който този материал се преработва в нови суровини, трябва да бъде управляван на различни етапи, много от които се регулират от местни съображения. Важно е всеки да участва в някаква степен, но природозащитниците трябва да са реалисти и да приемат, че рециклирането трябва да е удобно за потребителите. Сортирането, събирането, обработката на замърсители, сложността на процеса, класът на продукцията, стойността на крайния продукт – всичко това трябва да се вземе предвид.
Възможно е тези фактори и разнообразието на пластмасовите материали да са твърде големи за индустриалното рециклиране. Възможно е да е по-разумно пластмасите да се обработват неспецифично и да се използват за различни цели. В Холандия има велосипедни алеи, които са направени изцяло от рециклирана пластмаса. Все още е рано, но можем да се надяваме, че веднага щом стане ясна жизнеспособна търговска възможност, рециклирането и повторната употреба на пластмаса ще станат по-широко разпространени.
Източник: Тази статия е изготвена в рамките на проекта Verdigris – инициатива на индустрията, целяща да повиши осведомеността за положителното въздействие на печата върху околната среда. Този коментар помага на печатарските компании да бъдат в крак с екологичните стандарти и как екологосъобразното управление на бизнеса може да помогне за подобряване на техните резултати. Verdigris се подкрепя от следните компании: Agfa Graphics, Spindrift.click, EFI, FESPA, HP, Kodak, Kornit Digital, Ricoh, Splash PR, Unity Publishing и Xeikon.