Греъм Ричардсън-Лок посещава Брайтън, за да интервюира Мишел Каза. Мишел споделя вижданията си за ситопечата и дигиталния печат, както и за възможностите за популяризиране на тези печатни процеси.

Една от големите привилегии на моята роля като мениджър техническа поддръжка във FESPA е, че мога да прекарвам време с някои от най-уважаваните и опитни личности в нашата общност.
Използвах възможността да попитам Мишел Каза, един от основателите на FESPA, дали би желал да се срещне с мен, за да обменим мнения за ситопечат и дигитален печат. Исках също така да знам къде вижда възможности за популяризиране на тези най-гъвкави печатни процеси.

Кога за пръв път хванахте ситопечатна бърсалка?

Преди повече от 63 години, през май 1955 г. (бях на 20 години). Както разказвам в книгата си, бях на студентска работа в BMJ, известен и технически напреднал цех в самия център на Стокхолм, Швеция.

Кога разбрахте, че сте намерили работа, която ще се превърне в страст за цял живот?

След тези нощи на „случайна“ работа установих, че ситопечатът е много по-забавен и интересен от психосоциологията, която трябваше да изучавам в университета, и през ноември 1955 г. поисках да бъда нает на пълен работен ден и оттогава не съм спирал да печатам на сито.

Каква мъдрост бихте предложили на по-младите членове на нашата общност, които искат да установят своето бъдеще в областта на печата?

Така че предлагането на „бисери на мъдростта“ не е моето нещо! Напротив, бих казал: „Не бъди прекалено мъдър, опитай всичко, прави глупости и грешки, но… ДРЪЗНЕТЕ!

Особено никога не слушайте хора, които ви казват с куп „факти“, че „това е невъзможно“….Много голяма част от това, което съм опитал, направил, търсил, намерил, е „невъзможно“ за куп много компетентни специалисти при моите доставчици през годините! Ултравиолетов ситопечат или дигитален … невъзможно. UV керамика … невъзможно, ситопечат 300 LPI … невъзможно, печат полутонов без точки или сега в стохастични 15 микрона … невъзможно, печат във воден UV в 300 LPI върху памук … невъзможно, да се направи мастило „тиксотропно“ … невъзможно, да се ограничат промените в размерите, свързани с инфрачервената топлина, излъчвана от UV лампите … невъзможно, да се създадат ICC профили за ситопечат … невъзможно, да започна да използвам цифров печат в предпечатната подготовка на ситопечат (от 1988 г. за мен) … невъзможно и т.н.

Всички тези и други примери за усъвършенстване на стъргалките, машините, тъканите, рамките и тяхното натягане заменят „продължителността на времето“ за експониране на екрана с „премерени дози светлина“ и купища „специални ефекти“.

Винаги съм казвал: „Това, което казваш, е невъзможно, аз го правя всеки ден в моята компания“. По едно време дори станах специалист по „петкраките овце“!

Какво ви е мотивирало да решавате предизвикателства, при които други може би просто са сменили посоката?

Може би егото ми! и особено това, което току-що ви казах за „невъзможното“.

Моят начин да се занимавам с техника беше и все още е „да правя нещата“ и след това да обяснявам защо работят: първо практика, после теория.

Макар да е известно, че предпочитате да не оценявате художествената стойност на отпечатаните от вас творби, има ли проекти, които са ви направили особено щастливи?

В изкуството не оценявам „художественото качество“ или „стила“… Просто казвам „харесва ми, или по-малко ми харесва (или изобщо не ми харесва)“ и това може да бъде във всеки съществуващ художествен стил… Така че има много произведения на изкуството, разбира се, но също така и в рекламата, POP-принтовете, керамиката, електронната индустрия или стъкларската индустрия, чийто успех ме е направил щастлив. Невъзможно е да се избере едно!

За 55 години работа в печата сигурно сте имали един или два лоши дни. Коя е причината за най-голямото ви разочарование?

Разбира се! Но както винаги за мен, тези разочарования или проблеми ми помогнаха да „отскоча“ с повече опит. През 1968 г. студентската и работническата революция и нейните последици унищожиха първата ми компания, затова създадох нова (повече за това в книгата ми). През 1978 г. ми беше малко омръзнало от натиска на управлението на една компания и неговите ограничения. Исках да се занимавам само с технически изследвания и научноизследователска и развойна дейност, обаче се случи голяма поръчка за художествени отпечатъци, която ме „принуди“ да се върна към ситопечата първо в изкуството, а след това още веднъж в рекламата.

Смятате ли, че екологичната отговорност е задължително условие за всяка компания, която търгува, или лукс, който трябва да бъде наложен от правителството?

Започнах да се усъвършенствам, като отказах да използвам разтворители, и това доведе до разработването на ситовите мастила с UV втвърдяване. Ако трябва да бъда напълно честен, по онова време през 1976 г. все още виждах преди всичко огромните технически предимства на UV ситопечата, а не акцентирах върху екологичния прогрес.

След това, през 2001 г., започнах да подкрепям защитата на здравето на печатарите и на околната среда, като написах „Ситопечатът – ръководство за чиста планета“. През 2006 г. книгата беше преведена на английски език, а през 2008 г. се превърна в „Ръководство за опазване на планетата“ на FESPA след сътрудничеството ми с Пол Мачин и беше разширена, за да обхване и цифровия печат. В продължение на десет години го актуализирахме редовно и сега FESPA ще разработи нова редакция през 2019 г.

Така че за мен това е очевидно, абсолютна необходимост и най-вече не е лукс! Освен това, тъй като все повече клиенти и крайни потребители гледат на устойчивото управление на веригата за доставки, то е съществен компонент на вашия бизнес план.

В книгата ви забелязах, че в един от проектите е било необходимо да се използват срамни косми за украса на някои щампи! С какви други необичайни материали сте работили?

Освен факта, че в забавния случай на тази гравюра, украсена от самия художник с магарешка козина, за да имитира срамно окосмяване, всъщност се случи да използвам редица неконвенционални продукти в допълнение към чистия ситопечат. Те включваха прах, въглищни зърна, пясък, чакъл, златни листове и съм сигурен, че и други продукти, които съм забравил.

Имате заслуга за комерсиализацията на мастилата за UV втвърдяване и свръхфините полутонови ситографии. Желаете ли да коментирате тези неща и има ли други постижения, които може би са били пренебрегнати?

Както вече споменах, редовното правене на „невъзможното“ се превърна в стандарт. В продължение на много години съм участвал в писането на статии и представянето им на конференции по целия свят, за да обясня тези технически подобрения, но също така съм допринесъл за тяхното разработване и изобретяване.

Както често обяснявам, много от тези изобретения, открития или подобрения са направени в сътрудничество с други хора. Изключение правят полутоновете без видими точки, свръхфиното управление на екрана и свързаното с него профилиране на ICC (преди да се появи този термин), за които в началото нямаше помощ, а работех сам.

Работих с Жак Муние и Жан-Пиер Вивес в Dubuit inks във Франция, за да разработя тиксотропни UV мастила. След това със SS Thal (която стана Sefar) в Швейцария, за да разработим цветна ситна мрежа и след това „каландрирана“ мрежа за UV. Работих и с Дон Нюман в САЩ за усъвършенстване на ролковата рамка на Нюман, известна със способността си да опъва повторно ситовата мрежа, за да постигне много високо напрежение.

През дългата си кариера съм подкрепял усъвършенстването на автоматичните преси, работейки с Åke Svantesson от Svecia в Швеция и особено с Umberto Brasa от SiasPrint в Италия за неговите ситопреси и за първата UV дигитална преса. Участвах в разработването на UV глазури за керамика и стъкло с компанията Jonson-Mattey. Алекс Цукерман от Fimor и аз създадохме по-стабилни високопроизводителни стискачи, които все още се ползват с уважение и са широко използвани в сложни приложения. Почти накрая, но тъй като не съм приключил не накрая, помогнах в процеса на „охлаждане“ на UV мастилата след преминаването им под лампите в устройството за втвърдяване от Machines Dubuit тогава със Siasprint.

Винаги съм смятал и призовавал производителите на машини и продукти да разберат, че ние, печатарите, трябва да им кажем от какво имаме нужда, а не те да ни налагат неща, които смятат за „добри за нас“!

Интересно ми е да разбера дали смятате, че е по-добре да изберете 90lpi над 120lpi AM екран, ако това ще ви позволи да контролирате TVI (увеличаване на тоналната стойност) по-добре при натискане?

Според мен и двете са лоши! По-добре би било да изберете между 100 и 125 LPI. При все това за мен това не е абсолютно никакъв проблем! Контролирам тези екранни правила, както и 150, 175, 200 или 300 lpi AM. Ако трябва да бъда съвсем честен, не виждам проблем.

Що се отнася до броя на lpi, никога не използвам линейни стойности, получени в инчове, като 90 или 133 lpi, а винаги кратни на 25, които по-добре съответстват на броя на нишките на екранните тъкани, винаги тъкани в сантиметри, включително за да се решат проблемите с първичното моаре.

Като основател на FESPA и бивш президент смятате ли, че федерацията е все още толкова актуална, колкото беше преди YouTube и интернет да нарушат бизнес мрежите?

Смятам, че FESPA е изправена пред предизвикателства, за да увеличи влиянието си и да продължи да надгражда успеха си, но според мен това няма нищо общо с появата на интернет или YouTube. FESPA използва тези канали, но все още реализира пълноценно взаимодействие със своите асоциации-членки. Силата ще дойде от по-голямо съдържание на бизнес консултации, технически и пазарни сведения онлайн в един винаги достъпен „облак на FESPA“, подобно на сегашния екстранет. Това би разширило обхвата и обсега на FESPA и би подобрило репутацията ѝ пред нейните асоциации членки – и на свой ред пред членовете на националните асоциации.

Освен това тя би могла да засили връзките с изложителите на своите изложения и техните посетители-клиенти, които не са непременно членове на асоциациите FESPA.

Тъй като FESPA изпълнява стратегията си за водеща роля и разширяване на своята стойност, тя ще трябва да продължи да работи усилено за развиване на връзките си с тангенциалните пазари, които са по-нови по отношение на разрушителните ползи от цифровото изобразяване от ролка до ролка, като например вътрешната и външната декорация и текстила. В противовес на това ситопечатът се радва на растеж в областта на декорацията на облекла и промишлените приложения. Всички сектори са от значение за FESPA и се развиват бързо в тези технологии за обработка на изображения.

FESPA ще се възползва и от популяризирането на огромния набор от творчески и функционални приложения, които попадат в талантливия фонд на нейните членове, и вярвам, че екипът ще защити десетилетията работа, които са били извършени, за да се установи репутацията на FESPA и да я пренесе напред, за да отговори на предстоящите предизвикателства.

Виждал съм развитието на мастиленоструйния печат от ранните дни на принтерите на водна основа Encad за просто производство на плакати до днешното широко разгръщане – от малки машини за UV втвърдяване за печат на химикалки до най-новите еднопроходни машини за опаковки и текстил. Обучавал съм се като ситопечатник, а след това добавих към уменията си и дигитален печат, като смятам, че има много възможности за комбиниране на процесите. Къде виждате предимствата на тази многопроцесна индустрия?

От една страна, напълно подкрепям т.нар. хибридни приложения или комбинацията от офсетов, ситопечат и цифров печат. От друга страна, прилагането на всеки процес в това, което прави най-добре, може да бъде абсолютно страхотно!

През 1995 г., годината, в която станах президент на FESPA, всички в нашия „свят на екрана“ бяха обезпокоени, че новите мастиленоструйни процеси, „безконтактни“ (така описвахме цифровия печат по онова време), застрашават съществуването ни.

След това написах и казах на една известна по онова време конференция: „ситопечатът и цифровият печат не са врагове, а се допълват“. Ако смятате, че цифровият печат е враг на ситопечата, ИНВЕСТИРАЙТЕ в него, защото е по-добре да държите врага си близо, отколкото да го пренебрегвате и да оставите конкурент да процъфтява в другия край на града!“.

Това, което се случи бързо, беше, че 50% от цифровия печат беше в ръцете на компании, чиято основна дейност беше ситопечат и POP. Някои от тях се отказаха от ситопечат, за да се съсредоточат само върху цифровия печат. Но аз прогнозирах, че може да се стигне до преразглеждане на този план след по-малко от 25 години. И това наистина е така, „праговете на конкуренцията“ се понижиха, тъй като ситопечатът подобри предпечатната си подготовка, ефективността на работния си процес и майсторството си в областта на „специалните ефекти“.

Ситопечатащите машини върнаха в действие UV пресата 4 цвята голям формат … и цифровите печатници се възползваха от предимствата, като инсталираха някои ситопечатащи машини, дори ако те са на двадесет и повече години!

Ако разгледате международната картина, огромен брой малки и средни предприятия за ситопечат в Индия, Китай или Индонезия, например, и дори без да се взема предвид потенциалът на Африка, не планират да заменят ситопечата с цифров печат по много причини, които би било твърде дълго да бъдат излагани тук.

Едно от предизвикателствата, пред които е изправена нашата индустрия, е как да накараме новото поколение дизайнери да осъзнаят вълнението, което може да предизвика интерактивният печат. След като съм отпечатвал всичко – от ароматни мастила до отразяващи стъклени топчета, които реагират на светкавиците на смартфоните – опитът ми показва, че много дизайнери не са наясно със страхотните неща, които ситопечатът може да добави към техните проекти. Какво мислите, че можем да направим, за да променим тази ситуация?

Това е възможност за FESPA да предложи информация, която да допълни папката за специални ефекти Sensations, тъй като в крайна сметка се нуждаем от дизайнери и печатари, които да разберат творческия потенциал, за да го използват.

Това не е нов проблем! През цялата си кариера съм чувал много ситопечатари от цял свят да се оплакват от липсата на познания в дизайнерската общност за огромните възможности на тези процеси.

Така че липсата на осведоменост за методите за комбиниране на различни процеси в едно и също изображение е още по-голям проблем, разбира се, с някои забележителни изключения.

Засега креативните печатници се справят с този проблем, като предлагат на клиентите си вълнуващи комбинации от процеси за създаване на високоефективни кампании. Има някои вълнуващи примери, като например индийските офсетови печатници, които откриват ситопечатни отдели в своите предприятия и инсталират високоскоростни цилиндрични ситопечатни машини с UV втвърдяване и цялото оборудване за ситопечат, което върви с тях.

Тяхната цел е да предложат на клиентите си, особено в областта на опаковките, специални ефекти, които в самата индийска култура на златото и „блестящите“ ефекти могат да подобрят продажбите им, като повишат видимостта на продуктите! Но също така е вярно, че много графични дизайнери и други творци в областта на интериорния дизайн, например, не разбират тези по-широки комбинации за печат.

Ето защо е необходимо да им се предложи съвет и тук FESPA има възможност да популяризира най-добрите практики и да подпомага органите за обучение в текущите процеси и техники поне във всички страни, в които членуват асоциации.

След като сте постигнали толкова много в дългата си и ползотворна кариера, имате ли горещо желание да направите нещо повече със своя опит?

Кариерата ми със сигурност е успешна, но не е „завършена“! Жалко, че тази дума „постигам“ означава на френски „завършвам“, а на английски „успявам“!

Въпреки похвалите, които получих от FESPA или SGIA, моята техническа и артистична кариера в областта на ситопечата и дигиталния печат далеч не е приключила. Интересувам се и участвам в свързани области като 3D, нанотехнологии, функционален интерактивен текстил и други разработки, които ме вълнуват изключително много. Новите приложения са за въобразяване, намиране и, разбира се, за усъвършенстване. Има нови художници, желаещи да помогнат за създаването на сериграфии, нови студенти по ситопечат и дигитален печат, които да помогнат за развитието на техните развиващи се технологии. Съвместна работа с изключителни техници като Бхаргав Мисти в Индия или с вас, Греъм, във Великобритания! (Не съм платил на Мишел, за да каже това или да го включи, GRL)

Имах толкова пълна и интересна кариера във и покрай FESPA, че някой ден би трябвало да документираме повече от нейната история.

Мисля, че FESPA е приятелска общност, в която можем да се учим и да се срещаме с наши колеги. Избирам духа на изобилието пред духа на оскъдицата и съм открил много ползи от този подход. Когато печатарите казват, че нямат време да участват в браншовата си асоциация, какъв коментар бихте предложили?

От самото начало, когато основахме FESPA през 1962 г., имаше 8 национални асоциации, които считахме за едно голямо семейство.

С течение на времето, както във всички семейства, имаше необикновени моменти, но и проблеми и дори конфликти. FESPA, благодарение на своя борд и екип, винаги ги преодоляваше. И не бива да забравяме, че първоначално FESPA беше индивидуална, където беше, неговият Борд и неговият Съвет, но също така и неговият персонал, който до 1988 г. беше… един човек: неговият или нейният секретар.

В Европа националните асоциации са имали повече членове, отколкото сега, може би защото чувството за колективност е било по-развито. Индивидуализмът се появи по-късно, а развитието на интернет накара някои да почувстват, че всички отговори се намират в интернет! Ако погледнем как са се променили много общества, на всяко място може да се видят хора, обгърнати в екосистемата на смартфона си, където трябва да са в контакт с целия свят… но те не винаги общуват с тези, които са в същата стая, това не може да освободи силата на общуването лице в лице и изграждането на взаимоотношения, които са представлявали толкова стимулиращо пространство в нашата общност.

Ако печатарите се откъснат от натоварените си ежедневни грижи и намерят време да участват в събитията на националната си асоциация, това ще им донесе редица ползи.

Предизвикателството пред председателите и секретарите на всяка от нашите асоциации е да предлагат непрекъснато нови идеи за събития и семинари, за да насърчат печатарите и по-широката общност да се запишат за членове.

Затова основна отговорност на FESPA е да подкрепя партньорството с тях и да намира решения в рамките на мрежа, която е толкова разнообразна в културно отношение. Също така е важно FESPA да предлага на всяка асоциация атрактивно представени и технически полезни продукти. След като идеите бъдат разработени, разбира се, FESPA може да предложи финансова подкрепа чрез комитета за проекти. Парите са добре, но най-вече идеите и мотивацията за успех.

Чудесният дух на приятелство и сътрудничество, който наблюдаваме по време на генералните асамблеи на FESPA, трябва да се поддържа през цялата година.

Пътували сте по целия свят и сте оставили следа в много страни, къде бихте искали да отидете след това?

Това е забавен въпрос! Харесвам много страни, Скандинавските страни, Япония, Бразилия, Северна Италия, Ню Йорк (който всъщност не е САЩ), Франция, която накрая вероятно не познавам достатъчно. Последната Генерална асамблея в България беше страхотна, а пътуването до Копривщица с бившия царски парен влак беше истинско удоволствие. След това Лас Вегас – не съм почитател на този Дисниленд за възрастни, обаче благодарение на SGIA и Академията за технологии за ситопечат и дигитален печат успяхме да се срещнем с наши колеги от САЩ и целия свят. Винаги съм готов да отида навсякъде по света, ако някой има нужда от мен: обичам да споделям с всички, дори с нашите исторически врагове, чиито гари и площади са кръстени на загубени френски битки!

Как обичате да прекарвате ваканциите си?

Почивката ни – първата от повече от две години насам за Терез и мен – ще бъде две седмици в Норвегия, на острова на стари приятели, с които споделяме сходни вкусове за изкуство, страстта към ситопечата и историята на древните цивилизации.

Имате ли въпроси към мен?

Нямам въпрос към теб, Греъм, но имам една молба. Наистина е приятно, че FESPA разполага с принтер в рамките на секретариата. Уверете се, че не забравяте откъде сте, работете със страст, за да продължите да разширявате техническите познания и никога не се отказвайте от идеите, дори и от най-трудните. В това отношение аз разчитам на вас.