Защо е необходимо да управляваме световните водни ресурси? Според ученият по околна среда д-р Деби Чапман здравето и благосъстоянието ни зависят от това – а възвръщаемостта е огромна.
Тук д-р Чапман обяснява значението на управлението на водните ресурси в глобален мащаб.
Водата е една от основните потребности в живота ни. Винаги чуваме колко вода трябва да пием дневно, но не чуваме много за количеството вода, което разхищаваме, за недостига на вода и за това как можем да намалим използването ѝ.
Ето една стряскаща цифра. Само 1 % от сладководните ресурси в света са лесно достъпни. Още по-лошо е, че тя не е равномерно разпределена по света и е уязвима от замърсяване от човешката дейност. Още по-обезпокоително е, че дългогодишната концепция, че сладката вода е възобновяем ресурс, сега е компрометирана от продължаващото влошаване на качеството на водата, което води до деградация на водните екосистеми, от които зависят човешкото здраве, поминък и развитие.
Недостигът на прясна вода и влошаването на нейното качество са сред най-неотложните екологични предизвикателства на този век. Според UN Water, междуведомствения координационен механизъм на ООН за всички въпроси, свързани със сладководните ресурси и канализацията, Земята е изправена пред 40 % недостиг на вода до 2030 г., освен ако не подобрим значително управлението ѝ.
ООН и нейната Глобална система за мониторинг на околната среда в областта на водите (GEMS/Water), чрез своите партньори и работна програма, играят важна роля в подпомагането на развиващите се страни да постигнат целта на ООН за устойчиво развитие в областта на водите (SDG 6). Основната цел на GEMS/Water е да насърчава мониторинга и да осигурява съвместимост и съпоставимост на данните за качеството на водите за използване в национални, регионални и глобални оценки.
Наскоро ISOfocus имаше възможност да разговаря с еколога д-р Деби Чапман, която е свързана с GEMS/Water повече от 30 години и е добре позната в цял свят с ролята си в популяризирането на мониторинга и оценката на качеството на водата.
Д-р Чапман създава и е директор на Центъра за развитие на капацитета на ООН за околната среда GEMS/Water в Университетския колеж Корк в Ирландия, който предоставя експертни съвети и обучение в областта на мониторинга и оценката на качеството на водите в световен мащаб.
В това интервю за ISOfocus д-р Чапман представя най-големите глобални предизвикателства, свързани с водата, пред които е изправен светът днес, и обяснява практическите начини, по които стандартите на ISO могат да допринесат за осигуряване на устойчиво използване на ресурсите.
ISOфокус: Кои според вас са най-големите глобални предизвикателства, свързани с водата?
Д-р Деби Чапман: Като учен в областта на околната среда се интересувам от това да се гарантира, че водната среда може да предоставя сега и в бъдеще услугите, от които зависи човешкото население, като същевременно се запазва самата водна екосистема.
Някои от услугите, на които разчитаме, включват питейна вода, асимилация на отпадъчни води, риболов за храна, вода и хранителни вещества за селското стопанство и отдих. Много от тези услуги зависят от здрава водна екосистема, което често се пренебрегва.
Всички живи организми, включително и ние, се нуждаят от вода като основен компонент на клетките и тъканите си. Необходима е не само достатъчно вода за поддържане на хидратацията на клетките и тъканите, но е от съществено значение водата да не е замърсена с вещества, които могат да бъдат токсични, като метали или хиляди други органични и неорганични химикали, които попадат във водната среда.
Замърсяването на водата, дори и при ниски нива, може да окаже едва доловимо въздействие върху водните организми, което води до промени във видовете и гъстотата на популациите, което в крайна сметка означава, че естествената екосистема става небалансирана и нездравословна. А една нездрава екосистема не поддържа услугите, от които се нуждаем.
Така че според мен най-голямото глобално предизвикателство в областта на водите е да се гарантира, че ограниченото количество прясна вода, с което разполагаме на Земята, е с добро качество, т.е. качество, което не само осигурява нуждите на нарастващото човешко население, но и нуждите на водните екосистеми.
Осигуряването на достатъчно количество вода няма да допринесе за устойчиво бъдеще, ако тази вода не е и с подходящо качество. Мониторингът на качеството на водата е от съществено значение, за да се определи дали качеството отговаря на изискванията за специфично използване, дали се влошава или подобрява.
Управлението на водните ресурси не може да се извършва по подходящ начин без информацията, получена от програмите за мониторинг на качеството на водите. Програмата на ООН за околната среда GEMS/Water насърчава мониторинга на качеството на водите повече от четири десетилетия с цел обмен на данни за оценки, управление и разработване на политики.
Тази дейност получи нов тласък с въвеждането на индикатора за качеството на околната вода в рамките на Целите за устойчиво развитие – индикатор 6.3.2. Показателят се основава на резултатите от мониторинга на реките, езерата и подземните води във всяка страна.
Как стандартите на ISO могат да помогнат за преодоляването на тези предизвикателства?
Мониторингът на качеството на водата зависи от използването на технически методи и добре функциониращи лаборатории. Обменът на данни за качеството на водата в различните региони и на световно равнище изисква данните да бъдат съпоставими. Един от начините да се гарантира, че данните за качеството на водата от много лаборатории в различни държави са сравними, е да се насърчават лабораториите, които обменят данни, да използват стандартизирани методи, които са добре изпитани и тествани.
Методите, заложени в стандартите на ISO, са авторитетни и признати в световен мащаб и осигуряват механизъм за осигуряване на сравнимост на данните от различни страни. Съществува широк набор от стандарти за мониторинг на качеството на водите – от полеви техники до лабораторни тестове, така че всеки аспект на програмата за мониторинг може да бъде стандартизиран и сравнен, дори при мониторинг в световен мащаб.
По какъв начин последните усилия на ISO в санитарния сектор могат да донесат добавена стойност?
Неадекватното управление на канализацията е основен фактор в световен мащаб за влошаване на качеството на водата. Предоставянето на насоки и стандарти за ефективно управление на канализационните системи ще гарантира, че замърсяването на водните екосистеми с отпадъчни води ще бъде намалено, а качеството на водите, в които постъпват отпадъчни води, ще бъде подобрено.
Ако можете да погледнете в бъдещето, как ще се справим през 2030 г. с постигането на цел 6 на ЦУР за устойчиво управление на водите? Какво още трябва да се направи?
За съжаление 2030 г. ще дойде твърде скоро! Въпреки че виждаме доказателства за ентусиазъм по отношение на новата цел за устойчиво развитие в областта на водите в световен мащаб, много страни започват от ниска база по отношение на управлението на източниците на замърсяване и мониторинга на въздействието на тези източници върху качеството на водата.
Все повече се осъзнава необходимостта от запазване на качеството на водите, особено за опазване на човешкото здраве; същността на проблема е да се убедят политиците и управителите на ресурси в значението на мониторинга на качеството на водните басейни и водните екосистеми.
За страните, които понастоящем извършват много малко дейности по мониторинг или нямат програма за мониторинг в национален мащаб, ще бъде трудно да създадат програма и да съберат достатъчно данни, за да насочат стратегиите за подобряване на качеството на водата до 2030 г. Образованието, обучението и повишаването на осведомеността на всички равнища – от общността до политиците – ще играят важна роля за постигането на напредък в постигането на ЦУР 6 и на показателя 6.3.2.