Лорел Брунер обсъжда нарастващото значение на екомаркировката на пластмасови отпадъци в графичната индустрия.

Кръговите икономики са много добри, но за тях е необходим диалог на много нива, не на последно място между правителствата. Спешната необходимост от справяне с пластмасовите отпадъци беше илюстрирана в неотдавнашен доклад, според който малък град в Малайзия се е превърнал в основно сметище за пластмасови отпадъци. Мястото е погребано под 17 000 тона пластмаса. Част от пластмасата е класифицирана като чиста, а друга част не е и трябва да се преработва по друг начин. Според Програмата на ООН за околната среда „през 2015 г. 47% от пластмасовите отпадъци, генерирани в света, са били отпадъци от пластмасови опаковки, половината от които са дошли от Азия, като най-големият виновник е Китай. Най-много отпадъци от пластмасови опаковки на човек обаче се генерират в САЩ, а след тях се нареждат Япония и Европейският съюз.

Призовава се за въвеждане на система за етикетиране, която да разграничава различните видове пластмасови отпадъци за рециклиране. Това е разумно начало, което би гарантирало, че пластмасовите отпадъци се насочват по подходящ начин, при условие че са налице вериги за доставки за рециклиране и преработка. Проблемът е, че екомаркировките не са се наложили нито в графичната индустрия, нито другаде.

Екомаркировките не са отчайващо популярни в много промишлени сектори, тъй като се смятат за натрапчиви и скъпи, а ползата от тях е малка. Разбира се, това не е целта на екомаркировката, която има за цел да потвърди съответствието с даден набор от екологични критерии и да успокои потребителите. Голяма част от проблема се състои в това, че не съществува истинска международна координация на схемите за екомаркировка, които са многобройни и са предназначени да действат в специфични географски райони. От известно време се полагат усилия за интернационализиране на етикетите, като например „Скандинавски лебед“, който произхожда от Скандинавия, и германския „Blaue Engel“, но изглежда не се стига далеч, поне не и в графичния сектор. Алтернативата е регулиране от страна на правителствата. За да бъде наистина трансгранична, може би е време за някакво международно усилие за стандартизиране на екомаркировките.

Ако правителствата искрено желаят да подкрепят кръговите икономики, те трябва да работят в различни географски региони, за да разберат какво може да се направи в подкрепа на местните индустрии и пазари в рамките на съгласувана регулаторна система. Съществуват много проблеми, свързани с опитите за постигане на международно призната схема за етикетиране и спазване на екологичните изисквания, но Организацията на обединените нации е в добра позиция да разработи такава и да накара държавите да я приемат. Алтернативно, националните правителства биха могли да започнат работа с индустриалните сектори, за да разработят основата на инициатива, която да се прилага в световен мащаб. Може би това ще бъде задача, с която ще се заеме Европейският съюз, след като се освободи от досадните британци и техните половинчати очаквания за Брекзит.

Източник: Тази статия е изготвена в рамките на проекта Verdigris – инициатива на индустрията, целяща да повиши осведомеността за положителното въздействие на печата върху околната среда. Този коментар помага на печатарските компании да бъдат в крак с екологичните стандарти и как екологосъобразното управление на бизнеса може да помогне за подобряване на техните резултати. Verdigris се подкрепя от следните компании: Agfa Graphics, Spindrift.click, EFI, FESPA, HP, Kodak, Kornit Digital, Ricoh, Splash PR, Unity Publishing и Xeikon.