Клер Тейлър обсъжда случилото се на COP 26, която се проведе в Глазгоу, Шотландия, през ноември. Един от най-големите резултати беше ангажиментът за нулево нетно замърсяване не само от страните, участващи в COP, но и от голяма група компании, финансови институции и други органи.
Още през пролетта на тази година писах за предстоящата тогава COP26 – за какво става дума и какво да очакваме от нея. Реалността беше смесена – имаше известно придвижване напред и забележимо нарастване на темпото, но също така и много отлагане на нещата за поредна година, въпреки изявлението в Глазгоуския пакт за климата, че Конференцията на страните „изразява тревога и изключителна загриженост, че човешките дейности са причинили около 1,1 °C глобално затопляне до момента и че въздействието вече се усеща във всеки регион“, и подчертава спешната необходимост от действия.
Снимка: UN Climate Change
Това е лоша новина както за бизнеса, така и за климата и целия живот на нашата планета, тъй като означава продължаваща несигурност относно изискванията на политиката, които трябва да се очакват, и необходимост от много по-строги мерки, когато политиката най-накрая бъде приложена. Това обаче не е и изненадващо, тъй като толкова много различни държави преговарят заедно на толкова различни етапи, било то на техническо развитие или на усещане на въздействието на изменението на климата.
И така, какво се случи?
Част от Парижкото споразумение беше, че всички страни по COP ще поемат ангажименти за намаляване на емисиите, наречени национално определени вноски (НДВ), и че те ще бъдат увеличавани на всеки пет години. Те се увеличиха преди Глазгоу, което е добре, но не е достатъчно: дори ако всички бъдат изпълнени, очакваното затопляне все още ще бъде 2,4°C, което е опасно високо. И, разбира се, целите сами по себе си не водят до нищо; необходими са конкретни планове, които да ги постигнат. Такива все още липсват, дори в Обединеното кралство, което запазва председателството си до ноември 2022 г.
Снимка: UN Climate Change
Но запазването на 1,5° затопляне все още е много актуална цел и част от повишената динамика се дължи на факта, че Пактът за климата от Глазгоу изисква нови НДП в рамките на една година, а не на пет, като този път те са достатъчно подсилени, за да се съобразят с целта за 1,5°, и се фокусират особено върху краткосрочните цели за 2030 г., до когато емисиите на въглероден диоксид трябва да бъдат намалени с 45 % спрямо 2010 г., за да се постигне желаната траектория.
Що се отнася до бизнеса, може би най-големият резултат от срещата в Глазгоу е ангажиментът за нулеви емисии не само на страните, участващи в COP, но и на голяма група компании, финансови институции и други органи. Сега този въпрос е твърдо залегнал в дневния ред на световния бизнес.
Снимка: UN Climate Change
Голяма част от декарбонизацията се дължи на енергийния сектор, но емисиите ще трябва да намалеят във всички сектори, а потребителите също ще трябва да изиграят своята роля. Тази индустрия може да очаква да бъде подложена на по-голям натиск от страна на клиентите относно приноса си за намаляване на емисиите и, ако цитираме доклада на McKinsey след КОП, „намаляването на емисиите представлява един от най-тежките проблеми на веригата за създаване на стойност, на които сме били свидетели“. Въпросите, които печатарската индустрия трябва да реши, включват подобрена енергийна и ресурсна ефективност, добро оповестяване на данни и информация както вътре в компанията, така и в рамките на веригата за доставки, и необходимостта от преминаване към транспорт с нулеви въглеродни емисии, както навътре, така и навън.
Доставката на стоки е голямо предизвикателство, тъй като изисква не само подходящи превозни средства, но и инфраструктура, а за тежкотоварните превозни средства все още има дълъг път. Въпреки това по света има различни инициативи, включващи сътрудничество за постигане на нулеви емисии при автомобилния транспорт, включително Европейския алианс за чисти камиони и инициативата „Нулеви пътни превози“ на Световния икономически форум.
Много от компаниите, които са декларирали ангажименти за нулево нетно потребление, все още не са публикували подробни планове, поради което е трудно да се предвидят основните точки на натиск от страна на клиентите на печатниците, чиято клиентска база е широка и разнообразна, но Пътната карта за действия в областта на климата на Британския консорциум за търговия на дребно дава добро ръководство за един сектор. Данните са силно застъпени тук, като един път поставя данните за парниковите газове в основата на бизнес решенията, а друг търси прозрачност на веригата на доставки за устойчиво снабдяване. Стоките за търговия на дребно са основното им въздействие, така че вероятно ще бъдат на първо място в списъка за тях, но печатът ще бъде там.
Снимка: UN Climate Change
Ефектът от още два големи ангажимента – за метана и въглищата – ще засегне пряко други отрасли в по-голяма степен, отколкото печатарството, въпреки че може да има последици за цените. Сред подписалите има и забележителни изключения.
Задължението за намаляване на метана с 30 % до 2030 г. е значително, ако бъде спазено: поради естеството си, в 20-годишен план метанът е 84 пъти по-силен парников газ от въглеродния диоксид. Около една трета от антропогенните емисии се дължат на енергийния сектор и за да помогне за намаляването им, Международната агенция по енергетика публикува доклад, в който подробно са описани практическите мерки, както и пътна карта и набор от инструменти. Другите основни сектори, в които ще са необходими действия, са отпадъците и селското стопанство.
Обещанието за въглищата, въпреки че беше смекчено в последния момент, също е голяма стъпка напред. За някои страни това ще бъде много по-трудно, отколкото за други – в Обединеното кралство например въглищата осигуряват минимално количество енергия за националната енергийна мрежа – докато пиша този текст в тъмна, дъждовна и студена вечер, само 4 % от електроенергията в Обединеното кралство се доставя от въглища, а през дълги периоди тази година въглищата изобщо не се използваха. В други страни обаче въглищата са основен източник на енергия и за развиващите се страни това е една от областите, в които се прилагат споразуменията за предоставяне на финансиране и технологии: за да се улесни прескачането на етапите на зависимост от въглища, през които преминахме ние и много други страни.
Снимка: UN Climate Change
Интересно е да се види какво ще се случи с поетия ангажимент да се сложи край на обезлесяването до 2030 г., тъй като подобен ангажимент беше поет през 2014 г., но по него не беше направено много. Горите, които са основно застрашени и се нуждаят от защита, са тези, които се изсичат за други цели, а не тези, които осигуряват хартия за печатарската индустрия, но тези печатари, които използват хартия, може да сметнат за полезно да имат под ръка всички факти за хартията и горите в случай на запитвания от заинтересовани клиенти. ЕС реагира, като изготви законопроекти за забрана на влизането в ЕС на говеждо месо, палмово масло, соя, кафе, какао и други продукти, свързани с обезлесяването, и се очакват подобни търговски мерки от други части на света.
Силно се признава и необходимостта от адаптиране – промените вече се случват и неизбежно ще се ускорят. Това е още един проблем за предприятията, които трябва да бъдат подготвени и способни да работят в условията на променящ се климат и увеличаване на броя на тежките метеорологични явления. Това е също така още една област, в която е необходимо финансиране и подкрепа от богатите индустриални страни, които са допринесли за повечето парникови газове в атмосферата, към развиващите се страни, които са непропорционално потърпевши от въздействията.
И така, да обобщим: постигнат е напредък, макар и недостатъчен, и предприятията все още очакват ясни планове от правителствата, за да разберат каква ще бъде тяхната бъдеща посока. Междувременно много други се стремят към нулево нетно потребление, ще очакват веригите им за доставки да ги подкрепят, а нашата индустрия може и трябва да бъде част от този процес.