Преди шест години фондация „Елън Макартър“ (ЕМФ) изчисли, че до 2050 г. в морето ще има повече пластмаса, отколкото риба. Преди пет години беше излъчен сериалът на BBC „Синята планета“. Изминаха и две години от кампанията „Война срещу отпадъците“ на готвача Хю Фърнли-Уитингстал.

Постоянно ни се повтаря, че пластмасата е (много) вредна. Което прави всичко останало (много) добро, нали? Ако само решенията за устойчивост бяха толкова прости. Както отбеляза консултантската компания Gartner в един от последните си блогове: „Реалността на устойчивите опаковки е, че те са сложни.“

Няма магическа опаковка, няма устойчив сребърен куршум. Но това не е попречило на простия разказ за опаковките за еднократна употреба (бързо) да се развие и да внуши това. Тъй като пластмасата е обект на порицание, марките – желаещи да направят нещо в условията на значителен натиск от страна на обществеността и политиците – се насочиха към други материали.

Алуминий, фибри, компостируеми и други нови материали са се възползвали от тях. Колбасите се поставят в картон. Бирата е в бутилки от хартия. Млякото е преместено от (рециклируеми) пластмасови бутилки в (по-трудни за рециклиране) картонени опаковки. Дали това са устойчиви решения, водени от маркетинга, или добронамерени, но в крайна сметка лоши решения с непредвидени последици за околната среда, е без значение.

През 2020 г. мозъчният тръст Green Alliance предупреди, че марките за хранителни стоки съобщават, че решенията за отказ от пластмаса често се вземат, без да се отчита въздействието върху околната среда на избраните материали заместители и без да се отчита дали има подходяща инфраструктура за събирането и обработката им. Един от лидерите в бранша, с които са проведени консултации за целите на изследването, нарича процеса „доста бърз и доста рязък“, предизвикан от мандат към офис мениджърите „да бъдат по-екологични“, което води до „бърза реакция за излизане от пластмасата“.

Болката на пластмасата е печалба за хартията

Хартията е основен бенефициент на войната срещу пластмасата. Данните на Mintel сочат, че най-голям дял от пазара на опаковки за хранителни продукти заемат опаковките от хартия и картон, като делът им се увеличава от 49% през 2018 г. до прогнозираните 54% през 2022 г. Според други прогнозисти посоката на движение ще продължи да бъде замяна на пластмасата с опаковки от влакна.

Хартията със сигурност има добър отзвук сред обществеността, като често получава високи резултати в анкетите, показващи възприемането на различните опаковки от страна на обществеността. Проведени са и проучвания, които показват, че компостируемите, алуминиевите и стъклените опаковки също са „любими“. Единственият постоянен факт е, че пластмасата често остава в дъното на всяка таблица – дори ако може да се рециклира или е направена от рециклирано съдържание.

За да бъда ясен, не изразявам позиция в подкрепа на пластмасата, а по-скоро приемам, че реалността е много по-различна, което може да накара потребителите и компаниите да се борят да бъдат в крак с тази бързо развиваща се област.

Както е отбелязано в изследване, публикувано в списание Resources, Conservation and Recycling през юни 2022 г: „ако нито теоретиците, нито компаниите, нито правителството са съгласни с устойчивостта на различните видове опаковки – как потребителите да направят правилна оценка?“ Експерти от Германия и Нидерландия също така са оценили как потребителите оценяват опаковките на хранителните продукти чрез афективни чувства, а не чрез използване на когнитивни разсъждения. В техния документ подробно е описано как възприятията на хората за различните опаковъчни материали често не съответстват на научната реалност – и това означава, че тяхното поведение при покупка „в повечето случаи е по-малко екологично устойчиво от предвиденото“.

Затова клиентите ви ще очакват от вас да пробиете тази мъгла. Първоначално марките постигаха това, като просто се отказваха от пластмасата. След като една марка се премести, други я последваха – промяна, която Gartner нарича „цикъл на раздвижване за устойчиви опаковки“. Бяха поставени цели, подписани доброволни споразумения и променени бюджети. През последните месеци някои започнаха да осъзнават, че тези обещания за опаковки ще бъдат трудно изпълними: някои финансови, технически, оперативни и екологични препятствия се оказват трудни за преодоляване.

Целите, поставени от страните, подписали глобалния ангажимент на ЕМФ за пластмасите, сега е малко вероятно да бъдат постигнати до 2025 г. Участниците в британската версия на Пакта за пластмасите, управляван от благотворителната организация Wrap, постигат напредък в някои области, но се борят за успех в други. Един от проблемите е свързан с гъвкавите пластмасови опаковки.

Колкото по-мека е пластмасата, толкова по-трудно е да се рециклира. Преработката на гъвкави пластмасови опаковки – например торбички за хляб, опаковки за чипс и опаковки за сладкиши – обратно в материали, подходящи за контакт с храни, е още по-трудна. Затова компаниите продължават да се обръщат към хартията. Но дали тази на пръв поглед проста промяна е наистина устойчива?

Фантастика (и факти)

В последно време в сектора на бързооборотните стоки се появиха множество иновации, базирани на фибри, като Heinz, Diageo, Mars и Nestlé направиха редица стъпки. Mars например използва много гъвкави пластмасови опаковки, за които отбелязва, че са безопасни, удобни и намаляват въглеродните емисии повече, отколкото много други форми на опаковки за многократна употреба, рециклируеми или компостируеми. Тя обаче не се рециклира лесно, което я прави лесна мишена за неправителствените организации. Поради това в Австралия компанията започна да въвежда опаковки на базата на „влакна“ за продукти като Snickers и Milky Way.

Не е съвсем ясно дали този вид опаковки са „по-устойчиви“, както твърдят някои марки. Често тя е с много тънка пластмасова подложка, която рециклиращите фирми трудно могат да отделят. Бариерните покрития могат да създадат подобни проблеми за фабриките за хартия. Според фирмата за опаковки DS Smith опаковките за сандвичи, изолираните опаковки за доставка на храна, торбичките за кафе и чашките за безалкохолни напитки от заведенията за бързо хранене задръстват фабриките за хартия. Конфедерацията на хартиената индустрия твърди, че 2% (равняващи се на 120 000 тона) от опаковките, които пристигат в заводите на нейните членове, са „по-трудни“ за рециклиране. От CPI искат не повече от 5 % от теглото на опаковките да бъдат пластмасови, което е по-ниско от границата, определена от етикета за рециклиране на опаковките, за да се получи етикет „рециклиране“.

Друг пример са чашите за кафе, които също имат пластмасова подложка. 3,2 милиарда (35 000 тона) от тях, които се използват всяка година, всъщност могат да бъдат рециклирани (има достатъчно капацитет), но според Wrap само 2,8% от тях се рециклират. Неотдавнашен анализ също така показа, че 3,2 млрд. контейнера за храна от фиброкомпозитни материали се използват всяка година, но „няма изградена инфраструктура за обработка или рециклиране“. Тези статистически данни остават в сянка, докато светлината на прожекторите е насочена твърдо към пластмасата.

След като в Шотландия вече са в сила забраните за някои пластмасови опаковки за еднократна употреба, а в Англия и Уелс те ще влязат в сила скоро, все повече компании ще се насочат към хартията. Те трябва да внимават за потенциалните последици от това – и то не само по отношение на рециклируемостта на хартията. „[…] компаниите, които извършват необходимата промяна от пластмаса, но избират да я заменят с хартиени опаковки, разменят една екологична катастрофа за друга“, заяви наскоро Тамара Старк от мрежата за опазване на горите Canopy пред Packaging Insights.

Въглерод и химикали

Хартията може и да е имала възможност да се възползва от упадъка на пластмасата, но все по-често се проверяват връзките с обезлесяването, потреблението на вода и рисковете от замърсяване. Очаквайте използването на PFAS – или „вечни химикали“ – които подобряват влагоустойчивостта на опаковките от хартия и картон, също да бъде подложено на критики.

Зависимостта от първични влакна в опаковките на храните също остава незабелязана. WWF е сред неправителствените организации, които предупреждават, че „тенденциите за замяна на пластмасата на петролна основа с пластмаса на дървесна основа само ще увеличат натиска върху горите“. Определянето на това дали хартиените опаковки са устойчиви или не е сложно, както подробно е описано в доклада на Innovation Forum.

Отново, това не е с цел да се порицае един тип опаковка и да се насърчи друг. Пластмасата е добре позната като замърсител и има сериозни опасения относно начина, по който химикалите, използвани в опаковките, преминават през цикъла на рециклиране. Изследвания в САЩ например предупреждават, че „кръговият характер на икономиката на рециклирането може да има потенциала да въведе допълнителни химикали в продуктите“.

Всичко това прави изключително трудно за компаниите да разработят последователна стратегия за опаковките. Предпочитанията на потребителите, нормативната уредба и технологиите се променят – и всички промени трябва да се разглеждат през призмата на вашата траектория на нулево нетно потребление.

Все повече компании разчитат на оценките на жизнения цикъл (ОЖЦ), за да получат обективна представа за предимствата и недостатъците на различните материали. LCA имат своите ограничения, но ако са направени добре с надеждни и представителни данни, те могат да предоставят значими резултати.

Разбира се, те могат да бъдат направени и зле и съществуват разбираеми (и нарастващи) опасения относно използването на LCA за „зелена“ реклама както на потребителите, така и на компаниите. Както показва проучването Footprint, клиентите получават повече информация за инициативите за устойчивост на дадена марка от опаковката, отколкото от всичко останало, така че изкушението да се заблуждава или да се търсят прости решения е силно. За съжаление тези, които търсят сребърни куршуми, могат да се окажат простреляни в крака.

Изследване на PwC показва, че преминаването на цялото настоящо потребление на пластмасови опаковки (1,6 милиона тона) към други материали, които понастоящем се използват за опаковане в Обединеното кралство, би довело до почти трикратно увеличение на свързаните с това въглеродни емисии – от 1,7 милиарда тона CO2e до 4,8 милиарда тона CO2e. Авторите предупреждават, че това не означава, че трябва да продължим да използваме пластмаса както досега, а че трябва да се справим с основните проблеми на нашата култура на изхвърляне. Използването на материали, въздействията и отпадъците трябва да бъдат намалени, защото няма нито една опаковка за еднократна употреба, която да може да се похвали с нулево въздействие.

Пластмасата е изиграна като злодей, но качествата на героите, които искат да я заменят, също се нуждаят от оспорване.

За повече информация относно CarbonQuota и техните услуги, моля, посетете тук: https://www.carbonquota.co.uk/