Лорел Брунер обсъжда как все повече печатници и производители търсят сертификати за устойчивост и как притежаването на сертификати показва, че предприятието е преминало през някакъв процес на отчетност.

Изкушаващо е да бъдем цинични по отношение на сертификатите и е лесно да ги отхвърлим като козметичен маркетинг. Но като се има предвид силната конкурентоспособност на днешния графичен бизнес, сертификатите поне показват, че компанията е преминала през някакъв процес на отчетност. Това важи за доставчици на печатни услуги, които се съобразяват с околната среда, като Ashley House printing в Обединеното кралство и Druckstudio Gruppe в Германия. Все по-често това важи и за производителите.

От значение е преди всичко класификацията на сертификата: кой го е предоставил и колко добре е квалифициран да го направи? Според ISO и други има три нива на сертифициране. Самосертификацията е най-лесна за получаване по очевидни причини. Ако ви кажа, че мога да карам ски достатъчно добре, за да ви давам уроци, можете да изберете дали да рискувате с мен, или не. Ако ски инструкторът каже, че това е вярно, и ми даде малка значка, която да нося и която го потвърждава, можете да имате малко повече увереност и факторът на риска ще бъде по-нисък. Но ако аз получа лиценз от някоя акредитирана организация за тестване, вашият риск е сведен до минимум, а шансовете за резултат без травми – максимални.

Ето защо изборът кой да наемете, за да бъде призната дейността на вашата фирма в областта на устойчивото развитие, е от решаващо значение за доверието към вас. Като се има предвид, че услугите в областта на екологичната устойчивост се радват на голяма популярност, има много възможности. Дори университетите се включват в тази дейност. Университетът Western Michigan (WMU) в Съединените щати поставя устойчивостта като един от основните си приоритети. WMU си партнира с Техническата асоциация на целулозно-хартиената промишленост (TAPPI) за разработване на курсове за инженери в областта на хартията в пилотния завод за хартия на WMU. Заводът предоставя ресурси за научни изследвания и разработване на продукти, както и за обучение на хора от хартиения и печатарския сектор.

WMU разполага и с програма за сертифициране за производители, които искат да докажат, че отпечатъците, произведени с техните технологии, могат да се рециклират. Scodix, доставчик на инструменти за цифрова украса за цифров печат, е една от тези организации. Сертификатът на WMU потвърждава, че печатът, украсен с подобренията на Scodix, може да се преработва и рециклира, стига субстратът също да подлежи на рециклиране. Клиентите на Scodix вече имат право да етикетират своите продукти със символа за рециклиране.

Бихме искали повече печатни издания да бъдат етикетирани по този начин – както конвенционално произведените, така и техните цифрови еквиваленти. Подобно етикетиране може да се превърне в норма и да бъде само част от бъдещето на печата. А както всички знаем, печатът е най-устойчивият вариант, когато става въпрос за надеждни комуникации.

Източник на информация: Тази статия е изготвена от проекта Verdigris – инициатива на индустрията, целяща да повиши осведомеността за положителното въздействие на печата върху околната среда. Този ежеседмичен коментар помага на печатарските компании да бъдат в крак с екологичните стандарти и как екологосъобразното управление на бизнеса може да помогне за подобряване на техните резултати. Verdigris се поддържа от следните компании: Agfa Graphics, EFI, Fespa, Fujifilm, HP, Kodak, Miraclon, RicohSplashPR, Unity Publishing и Xeikon.

Изображение на корицата: това изображение е взето от ISO.