Стив Листър разказва подробно за Директивата на ЕС за екологичните претенции, която насърчава предприятията да бъдат отговорни и възпрепятства „зеленото“ измиване. Тя изисква отговорност от предприятията по отношение на тяхната устойчивост. Стив споделя потенциалните санкции за неспазване на изискванията, как ще се намали „зеленото измиване“, въздействието върху марките, ако не спазват изискванията, и възможностите за марките.

Директивата на ЕС за екологичните претенции е предвестник на ера на трансформация за отговорните предприятия, която се бори със „зеленото измиване“ и предизвиква промяна на парадигмата към истинска устойчивост. Това регулаторно чудо, което се прилага в широк смисъл за дружествата, работещи в ЕС, изисква отчетност за екологичните твърдения, като се изключват секторите, които вече са обект на правилата за зелен маркетинг.

В обобщение, същността на проблема се крие в обосновката – компаниите трябва да потвърждават твърденията си със солидни оценки на жизнения цикъл, като се сложи край на несериозното използване на термини като „еко“, „зелен“ и се обърне по-голямо внимание на думи като „нулева нетна стойност“ и „въглеродно неутрален“. Външната проверка гарантира, че твърденията издържат на одити за устойчивост, което повишава доверието в тях. Тази директива не е просто тояга, тя е морков за интегритета на марката, намаляване на правните рискове и насърчаване на по-доброто вземане на решения. Тя е фар, който ни води към епоха, в която „устойчивост“ е нещо повече от модна дума; тя е начин на живот.

Въпреки това е чудесно да видим, че Европейският парламент прави такава смела крачка напред в борбата срещу „зеленото“ лъжене! Новата директива за екологичните претенции променя ситуацията както за потребителите, така и за предприятията. Твърде дълго време на компаниите им се е разминавало да правят подвеждащи твърдения за въздействието на своите продукти или услуги върху околната среда. Това затрудняваше потребителите да правят информиран избор за това какво купуват. А за предприятията, които наистина са ангажирани с устойчивостта, беше още по-трудно да се конкурират.

Нека разгледаме по-подробно Директивата за зелените вземания.

Директивата за екологичните претенции има за цел да прекрати „зеленото измиване“ чрез определяне на стандарти за претенциите за екологичност или устойчивост. Инициативата бе породена от проучване от 2020 г., според което 53 % от екологичните твърдения в ЕС са неясни или подвеждащи. Ако вашата компания прави твърдения като „тениска, изработена от рециклирани пластмасови бутилки“ или „слънцезащитен крем, щадящ океаните“, ще трябва да отговаряте на минималните стандарти за тяхното потвърждаване.

И така, кога Директивата за зелените претенции влиза в сила на ниво ЕС и държави членки?

Директивата влиза в сила 20 дни след публикуването ѝ в Официален вестник на ЕС. Що се отнася до държавите членки, те разполагат с 18 месеца, за да въведат законови и подзаконови актове, и трябва да прилагат тези правила 24 месеца след датата на влизане в сила на директивата. Имайте предвид тези срокове, за да спазвате изискванията. Ето обобщение на последните ключови дати в няколко точки:

  • 2023: Създаване на Директивата на ЕС за „зелените“ претенции.
  • 9 ноември 2023 г: Завършено е планираното разглеждане на проектодоклада
  • Лято 2024: Очаквано гласуване в съвместната комисия.

Все пак трябва да отбележим, че тези срокове и развития могат да се променят, тъй като зависят от различни фактори и законодателни процеси.

Какви са потенциалните санкции за неспазване на Директивата за зелени претенции?

Неспазването на изискванията може да доведе до глоби в размер до 4% от годишния оборот в засегнатите държави членки. Допълнителните санкции включват конфискация на приходите от свързани сделки и изключване от обществени поръчки и финансиране за срок до 12 месеца.

Как Директивата за екологичните претенции ще се стреми да намали „зеленото лъжене“?

Директивата има за цел да ограничи „зеленото“ рекламиране, като установи строги стандарти за проверка и обосновка на екологичните твърдения. Държавите-членки ще контролират тези процеси, като разчитат на независими, акредитирани проверители. Така че, ако вашата компания прави екологични твърдения, бъдете готови да ги подкрепите с надеждни, широко признати научни доказателства.

Ако сравнявате своя продукт с други, уверете се, че сравнението е справедливо и се основава на сходни данни. Обобщени оценки, които обединяват различни въздействия върху околната среда, не са разрешени, освен ако не са в съответствие с правилата на ЕС.

Що се отнася до етикетите, схемите на ниво ЕС са златният стандарт. Новите публични схеми за етикетиране трябва да бъдат на ниво ЕС, а новите частни схеми се нуждаят от предварително одобрение и трябва да покажат, че са по-амбициозни в екологично отношение. Всички екологични етикети трябва да бъдат прозрачни, проверени от трета страна и редовно преразглеждани.

Новата директива ще сложи край на „зеленото лъжене“, на което сме свидетели напоследък. Тя ще забрани общите екологични твърдения като „екологично чист“, „зелен“ и „биоразградим“, освен ако не са подкрепени със солидни доказателства. Тя ще се бори и с твърденията за трайността на продуктите, които се оказват неверни. Ще напиша още една актуализация на ключовите думи, които изглежда ще бъдат забранени съгласно тази нова директива.

Какво ще е въздействието върху марките, ако сбъркат?

Директива за зелени претенции не е само за показ; много марки вече са били хванати от тях по целия свят. Примерите включват:

  • Фолксваген: сблъска се с негативни реакции заради измама при тестовете за емисии през 2015 г.
  • Макдоналдс и Старбъкс: остро критикувани за това, че са заменили пластмасовите сламки с решения, които са също толкова, ако не и по-вредни за околната среда.
  • Walmart: разкрит за неверни твърдения за използването на бамбук в продуктите, което доведе до глоба от 3 млн. долара.
  • Zara и H&M: подложени на критики заради твърденията за „устойчиви дрехи“, като общото мнение е, че тези твърдения се използват само като маркетингова тактика за увеличаване на продажбите – въпреки солидните доказателства за обратното.

Това е голяма победа за прозрачността и отчетността. Тя ще даде на потребителите информацията, от която се нуждаят, за да правят информиран избор за продуктите, които купуват. И ще помогне на предприятията, които се отнасят сериозно към устойчивото развитие, да се откроят сред останалите.

Вярваме, че тази нова директива е преломен момент в борбата за устойчиви бизнес практики. Тя показва, че ЕС има сериозни намерения да се бори с „зеленото“ лъжене и планираното остаряване. И изпраща ясно послание към предприятията по целия свят: потребителите вече не са склонни да бъдат заблуждавани.

Какви са най-големите възможности за предприятията, които се откриват в Директивата за зелените вземания?

Директивата за зелените вземания предлага няколко възможности за предприятията:

Стимулиране на пазарните възможности: Чрез насърчаване на конкуренцията в областта на устойчивите продукти директивата отваря нови пазарни сегменти, като позволява на предприятията да се диверсифицират и да се развиват.

Подобряване на качеството на продукта: Фокусът върху устойчивостта може да доведе до подобряване на характеристиките на продуктите, което е от полза както за потребителите, така и за производителите.

Повишаване на надеждността: Директивата предоставя на предприятията рамка за обосноваване на техните екологични твърдения. Това може да изгради доверие сред потребителите и да помогне на компаниите да се откроят.

Избягване на капаните на „зеленото“ измиване: Предприятията могат да избегнат рисковете за репутацията, свързани с „зеленото“ измиване, като се придържат към стандартите на директивата.

Равнопоставеност: Чрез регулирането на частните екологични етикети директивата улеснява лоялната конкуренция между предприятията и намалява объркването на потребителите.

Като цяло директивата има за цел да възнагради реалните усилия за устойчивост, да стимулира иновациите и пазарния растеж, като същевременно изисква от предприятията да носят отговорност за своите екологични твърдения.

В допълнение към горното, новата директива е част от по-широка стратегия на ЕС за насърчаване на устойчивото потребление и производство. Тази стратегия включва редица други инициативи, като например Директивата за екодизайн и Плана за действие за кръгова икономика. Всички тези инициативи работят заедно за създаването на по-устойчиво бъдеще за Европа.