Лорел Брунер споделя значението на Глобалния договор на ООН. Сред членовете са Mercedes-Benz, Pearson и Unilever, а сега към тях се присъединява и Heidelberg.

Глобалният договор на ООН(ГДБООН) е инициатива, която стартира през 2020 г., за да накара корпорациите по света да работят за подобряване на живота на планетата. Участниците се подписват под набор от десет ръководни принципа, както и под седемнадесетте цели на ООН за устойчиво развитие(ЦУР). ООН описва своя проект UNGC като „най-голямата инициатива за устойчиво развитие в света“ и вероятно това е така. Освен Хайделберг в нея членуват Mercedes-Benz, Pearson и Unilever.

Ходът на Хайделберг е нещо повече от това да подкрепи на думи една добра идея. И става дума за нещо повече от снабдяване с материали за маркетинг, основан на устойчивостта. КООНПГ изисква от компаниите да поемат реални ангажименти за подобряване на правата на човека, споделяне на отговорността за устойчиво бъдеще, борба с корупцията и подобряване на социалните стандарти. Близо 21 000 компании са се подписали, за да се ангажират, поне на теория, с принципите на UNGC. Не е ясно как ООН следи и измерва спазването на пакта, затова попитахме. Ще ви съобщим отговора, ако го получим.

Heidelberg заявява, че се е присъединила към UNGC, за да приведе своята стратегия за бизнес и развитие в съответствие с принципите на UNGC, които се отнасят до правата на човека (два принципа), труда (4), околната среда (3) и борбата с корупцията. Д-р Лудвин Монц, главен изпълнителен директор на Хайделберг, описва членството в UNGC като „логична стъпка в усилията ни да имаме най-малкия екологичен (sic) отпечатък по цялата верига на стойността в нашата индустрия“. Това звучи така, сякаш Heidelberg може да работи с други участници в индустрията, например в управлението на работния процес и довършителните работи, за да подкрепи по-голямата екологична отчетност на индустрията, особено по отношение на емисиите от обхват 3. Това са емисиите, върху които дадена организация няма контрол, за разлика от емисиите, за които е пряко отговорна (обхват 1) и непряко отговорна, като например емисиите, свързани с енергията (обхват 2). Хайделберг заяви, че до 2030 г. ще постигне неутралност по отношение на климата за обхвати 1 и 2 чрез усилия за намаляване и компенсиране. Подобно на повечето участници в индустрията, фокусирани върху оцеляването, Heidelberg работи за подобряване на енергийната ефективност на своите продукти и съоръжения чрез усилия за намаляване на емисиите и ускоряване на прехода към използване на възобновяема енергия. Неизбежните емисии наCO2 ще бъдат „неутрализирани … чрез доброволно компенсиране“. Звучи неприятно. Компанията възнамерява да извърши цялото необходимо неутрализиране до 2040 г., поне за емисиите от обхват 1 и 2.

Тази стъпка напред е част от трансформацията на Хайделберг, за да просперира в променящия се свят. Компанията вече е предприела стъпки за намаляване на зависимостта си от продажбите на печатни машини. Част от това е и навлизането ѝ в системите за зареждане на електрически превозни средства. Но използването на основните й компетенции в подкрепа на по-екологичен начин на живот е може би по-силно изразено намерение от присъединяването към Световната конференция на ООН. Конференцията на ООН може и да е още една безотговорна говорилня, но поне е обща рамка. Нейните принципи са обща отправна точка в подкрепа на едно по-устойчиво бъдеще и се надяваме много повече участници в печатарската и издателската индустрия да последват примера й.

Снимка на корицата на Глобалния договор на ООН